Юлий погледна Марк Антоний и се изненада, като видя в очите му сълзи. Той самият не изпитваше толкова силно вълнение, вероятно защото умът му беше вече устремен към предстоящата битка — или защото веднъж вече го бяха избирали за консул. Завиждаше на Марк Антоний и го разбираше, макар да не споделяше чувствата му.
— Ще говориш ли пръв? — попита тихо.
Марк Антоний наклони глава с благодарност за предложението.
— След теб. Те са твои.
Юлий сложи ръце на дървеното перило, направено на точната височина, която искаше. Пое дълбоко дъх и заговори високо:
— Центуриите гласуваха днес и техният знак остана върху земите на бащите ни. С Марк Антоний стоим пред вас като консули и Помпей ще чуе гласовете ви дори в Гърция. Той ще знае, че неговият липсващ сенат е бил заменен. Това е нашето послание към него. Никой мъж не струва повече от Рим, нито един човек не е повече от тези, които днес виждам пред себе си.
Тълпата зарева одобрително.
— Показахме, че Рим може да надживее загубата на онези, които не ги е грижа за него. Показахме, че може да има закон без корупция. Не изпълних ли обещанието си към вас?
Тълпата изрева в съгласие.
— Да, изпълних го — твърдо изрече Юлий. — Съдилищата бяха прочистени и подкупите бяха открито наказани. В моя град няма да има тайни сделки между управляващите. Работата на сената ще се оповестява всеки ден по залез-слънце. Вашите гласове са залогът за властта, но власт да работим във ваш интерес, а не да ви потискаме. Не съм забравил това, както го забравиха други. Гласовете ви отекват в мен всеки ден и аз ще отнеса това ехо в Гърция, за да ги предам на армиите там.
Тълпата се люшкаше — хората, които бяха назад, се натискаха да минат напред. Запита се колко ли са дошли на полето, за да гласуват. Стояха от зазоряване и вероятно бяха гладни и жадни, защото новите им монети отдавна бяха отишли при продавачите. Реши да е кратък.
— Легионите в Гърция би трябвало да са ни чули днес. Ще се запитат защо подкрепят човек, който е загубил вярата на онези, които имат най-голямо значение. Без вашите гласове никой не може да има авторитет. Вие направихте част от вас магистрати и квестори, а дори и консули! — Изчака приветствените викове да спрат, усмихваше се. — Свършихме много за тези няколко месеца. Достатъчно, за да знам, че когато тръгна, градът ми ще е сигурно и спокойно място. Ще отнеса гласовете ви до Помпей и ще му кажа, че е бил отхвърлен от гражданите, които са го издигнали. Ще служа вярно на своя град. Марк Антоний ще е вашите ръце, вашите очи и вашата воля в сената.
И докато тълпата го приветстваше, Юлий избута Марк Антоний напред и му прошепна:
— А сега са твои.
И без да погледне повече тълпата, слезе по стълбите и остави Марк Антоний да се изправи сам пред хората. Беше важно да се види новият консул в самостоятелно действие. Юлий яхна коня си и реши да изчака началото на речта му.
Марк Антоний заговори и Юлий поклати глава леко развеселен. Дори гласът му беше идеален. Звънеше над тълпата и макар Юлий да знаеше, че думите бяха набивани в главата му до късно през нощта, това изобщо не личеше.
— Братя мои, да стоя тук, пред вас, с града зад гърба ми, е самата причина да се родя… — чу Юлий, преди гласът да се изгуби във вятъра. Извънредните се подредиха около него и заедно поеха в тръс към портите на Рим…
Юлий гледаше мълчаливо как двама от най-силните мъже слизат от конете си и се отправят към пластините от бронз и восък, запечатали града. Носеха тежки чукове. Чуваше виковете на гражданите да се носят като плясъка на далечни вълни. Плочите паднаха с трясък и портите се отвориха пред него, за да може да се върне към работата си. Изборите му бяха дали легитимност, но все още му предстоеше да преведе легионите през неприветливото море до Гърция. За момент му се зави свят от мисълта, че там трябва да се изправи срещу Брут. Това беше болка, която винаги изтласкваше, когато и да се появеше. Боговете или щяха да му гарантират още една среща с най-стария му приятел, или не. Щеше да отведе армията си към триумф или щеше да бъде убит и пътят му щеше да приключи. Не можеше да си позволи слабост, след като беше стигнал толкова далече.
„Просто само една крачка“ — каза си, докато влизаше в Рим.
Сервилия го чакаше в старата къща на Марий. Юлий се върна, потен и прашен от ездата през нажежения град. В сравнение с него тя изглеждаше свежа, но на ярката светлина на деня възрастта й си личеше. Винаги бе предпочитала вечерта. Юлий сам разседла коня, за да се забави поне мъничко — не искаше да се хвърли веднага към още едно трудно решение. Да се справи с тълпите на Рим беше много по-лесно, отколкото със Сервилия.