Един роб му донесе чаша леден ябълков сок и Юлий я изгълта, преди да влезе при Сервилия. Чуваше водата във фонтаните на двора. Вътрешните стаи бяха подредени около открития двор, така че във въздуха винаги да се носи ароматът на зеленина и цветя. Това беше красив дом и сега той все по-рядко си представяше отекването на гласа на Марий из него.
— Отново съм консул — каза й.
Очите й за момент се изпълниха с нежност, бе разчувствана от гордостта му. Откакто Брут замина, тя бе станала по-мила с него. Отначало Юлий смяташе, че изпитва вина заради предателството на сина си, но пък трябваше да я познава по-добре.
— Съпругата ти ще е очарована, Цезар — каза Сервилия.
Юлий въздъхна и видя как очите й проблясват от гняв. Отиде до нея и хвана ръцете й.
— Но аз дойдох при теб, Сервилия, точно както казах. Помпея е в имението, за да ме дари с наследник. Нищо повече от това. Достатъчно го обсъждахме, не мислиш ли? Внучката на Корнелий Сула е най-добрата партия, която можех да намеря, за да ми роди син. Той ще носи кръвта на две благородни фамилии. Един ден това момче ще управлява Рим.
Сервилия сви рамене. Юлий знаеше, че прибързаният му брак все още я измъчва.
— Ти беше първата, която ме предупреди, че трябва да поискам син, Сервилия — припомни й той.
Тя изсумтя:
— Знам. Но също знам и с какво мислят мъжете. Въпреки цялото ти перчене, ти не си бик за разплод, Юлий. О, да, чух как пияните ти войници говорят за мощта ти. Наистина много се зарадвах да чуя колко пъти си я любил за една нощ.
Юлий се закашля от смях.
— Не можеш да ме държиш отговорен за войниците ми! А и би трябвало да си достатъчно умна, за да не слушаш такива неща. — Хвана я за раменете. Очевидно се забавляваше. — Аз съм тук. Това нищо ли не ти говори? Помпея ще е майка на децата ми, това е всичко. Няма да ти казвам, че не изпитвам удоволствие да ги създавам. Това момиче е изключително добре сложено…
Сервилия го отблъсна.
— Виждала съм я. Красива е. Но е и тъпа, което вероятно си пропуснал, докато си зяпал гърдите й.
— Исках здраве и сила, Сервилия. Като бик за разплод, ще осигуря ума на децата си.
— Ти си коч, в най-добрия случай — каза тя и се разсмя.
— Коч, който е консул за втори път, Сервилия. Коч, който ще управлява.
Настроението му беше заразително и тя не можеше да му устои. Нежно го шляпна по лицето, за да го прекъсне.
— Всички мъже са глупаци в присъствието на жени, Юлий. Ако я оставиш прекалено дълго сама в това имение, ще си имаш ядове.
— Глупости. Тя ще копнее за мен. След като ги люби Цезар, всички жени…
Тя отново го шляпна, този път малко по-силно.
— Избрал си красотата и децата, но я дръж под око. Прекалено хубава е, за да я оставяш сама.
— Разбира се, ще я държа настрана от младите мъже на Рим. Но стига за това, Сервилия. Като консул искам храна и най-доброто вино от избите. По-късно трябва да отида до Остия, за да проверя новите кораби, а утре трябва да стана рано, за да видя знаменията заедно с Марк Антоний. Това ще е добра година за Рим, усещам го. Утре, когато жреците потърсят знаците, ще има светкавици..
Сервилия въздъхна:
— Ами ако няма?
— Домиций ще дойде и ще каже, че е видял. Това винаги е вършило работа. Жреците няма да го оспорят. Но независимо от всичко ще имаме година на добър късмет.
Отстъпи от нея и тя болезнено пожела пак да я прегърне. Въпреки смеха и пренебрежението към новата си жена, той не бе споделял леглото й от няколко седмици и последният път беше почти като спомен за предишната им близост. А и тогава у него имаше малко жар. В негово присъствие преглъщаше гордостта си, но от брака му я заболя.
Въпреки това беше с нея, както беше казал, а съпругата му беше извън града, само с робите. Сервилия беше виждала и преди как страстта се превръща в приятелство. Знаеше, че може да приеме спокойно това състояние, както някога беше направила с Крас. Но и най-лекото докосване или целувка от Юлий й припомняше ездата в Испания и седенето в нозете на статуята на Александър при първите искри на новата любов. Беше твърде болезнено.
Един роб влезе и се поклони на Юлий.
— Господарю, при портата има посетители.
— Прекрасно — отвърна Юлий и се обърна към Сервилия. — Накарах Домиций, Октавиан и Кир да ми донесат документите си за повишение. — За момент изглеждаше притеснен и веселостта му изчезна. — Трябваше да направя промени, след като Брут замина за Гърция. Ще останеш ли за обсъждането?