— Не, нямаш нужда от моето присъствие — отвърна Сервилия и вдигна брадичка. Да не би да беше извикана само за да бъде пренебрегната? Дори и като водач на Рим, Юлий беше способен на най-обидните нарушения на етикета. Беше напълно възможно да смята, че краткият разговор е бил достатъчен за изпълнение на задълженията му към нея. Тя бавно скръсти ръце и това го накара да я погледне и да забележи раздразнението й. Погледът му загуби разсеяната си празнота и тя усети цялата сила на вниманието му.
— Трябваше да си запазя следобеда за теб — каза той и хвана ръцете й. — Да ги отпратя ли, Сервилия? Можем да вземем конете и да си направим разходка, или да седнем край Тибър и да се наслаждаваме на слънцето. Ще те науча да плуваш.
Трудно беше да не се поддаде на чара му. Въпреки всичко, което се беше случило помежду им, Сервилия все още усещаше вълните, излъчвани от него.
— Мога да плувам, Юлий. Виж се с хората си и върви в Остия. Вероятно все още имаш възможност да посетиш съпругата си тази нощ.
Той се намръщи. Чу се тракането на сандалите на офицерите — влизаха в основната сграда. Времето му за нея приключваше.
— Дори да можех да се раздвоя, пак нямаше да успея да свърша всичко, което трябва — каза той.
— Ако можеше да се раздвоиш, двамата щяхте да се избиете — каза тя.
Домиций влезе в стаята и лицето му светна, щом видя Сервилия. Тя му отвърна с усмивка, после се извини и си тръгна. За момент ароматът й остана във въздуха.
В собствената си къща Сервилия се отпусна. Тихите стъпки на робините не можеха да прекъснат мислите й.
— Господарке? Мъжът, когото чакаше, дойде — каза една робиня.
Сервилия се надигна на кушетката си. Златните й гривни подрънкваха в тишината. Робинята въведе госта и бързо се оттегли.
Сервилия с внимателен интерес наблюдаваше мъжа, когото беше извикала. Не беше богато облечен, но тя знаеше, че може да се престори на представител на всяка класа в Рим.
— Имам нова задача за теб, Белас — каза тя.
Мъжът наведе глава в отговор и тя забеляза, че е започнал да оплешивява на темето. Спомни си времето, когато носеше косата си до раменете на тежки руси масури, и се намръщи при мисълта колко е нечестно. Възрастта бележеше всички.
— Още три дни играя Дионисий — каза той без предисловие. — Представлението беше описано като изключително от онези, които разбират от театър. След това времето ми е твое.
Тя му се усмихна и със задоволство забеляза, че той все още е малко влюбен в нея. Може да беше заради това, че я виждаше отчасти през мъглата на спомените, но винаги й беше верен в обожанието си.
— Работата няма да е трудна, Белас, въпреки че за известно време ще те откъсне от града.
— Извън града ли? Не харесвам малките градчета, Сервилия. Провинциалистите не могат да разпознаят дори прекрасна пиеса от Еврипид, та ако ще да мине покрай тях, крещейки хули. Не съм напускал града от почти двайсет години, и защо да го правя? Светът е тук и има хора, които идват на всяко представление, в което има роля, играна от Белас, независимо колко е малка тя.
Сервилия не се разсмя на суетата му. Въпреки че се смяташе за непризнат гений, той можеше да е твърд и лукав, а и в миналото винаги бе могла да разчита на него.
— Не говоря за градчета, Белас. Искам заради мен да наблюдаваш едно имение извън града. Една жена там.
Белас пое рязко дъх.
— А има ли наблизо странноприемница? Нали няма да се наложи да спя във вонящи дупки? Дионисий не може да бъде принизен така.
— Няма странноприемница, лисицо такава. А и подозирам, че вече си се досетил за мястото, където те изпращам. И доколкото си спомням пиесата, Дионисий би легнал навсякъде за няколко златни монети.
Белас потрепери и лицето му леко се промени. Чертите му бяха само маска на мъжа зад тях.
— Може да е само новата съпруга на Цезар. Целият град говори за това момиче. Нямаше никакво ухажване, доколкото забелязах, нито ред от поетите, платен от него. Сигурно е платил тежестта й в злато, ако се съди по имението, което баща й внезапно реши да купува.
Наблюдаваше я внимателно и не можа да се сдържи да не се усмихне самодоволно, когато изражението й потвърди думите му.
— Измина почти месец от прибързаната церемония и все още не се чува нищо за надуване на корема — продължи той. — Не я ли е пробвал преди сватбата? Помпея произхожда от плодовито семейство и очаквах щастливата новина и леенето на още безплатно вино, за да удавим завистта си. Може и да е плешив под лавровите клонки, но преди имаше дъщеря, така че вероятно тя е безплодна, как мислиш?