— Ти си малък злобен клюкар, Белас, казвала ли съм ти го? — отвърна Сервилия. — Той все още не е оплешивял и не всеки брак е благословен с деца още в първата брачна нощ.
— Но пък съм чувал, че смело опитва. От друга страна, жребците са по-малко усърдни с кобилите в жегата…
— Стига, Белас — прекъсна го тя хладно. — По една жълтица на седмица, докато армията тръгне за Гърция. И не ми казвай, че изкарваш повече.
— Заплащането е добро, но публиката ще ме забрави. След това може да не си намеря лесно работа. Публиката е капризна в обичта си, знаеш го, а и цените се повишиха след всичкото злато, което Цезар донесе от Галия. Две седмично ще поддържат живота ми достатъчно дълго, за да си намеря работа, когато приключиш с мен.
— Нека са две, но ще искам да държиш къщата под око непрекъснато. Не искам да слушам никакви извинения или пък някоя от бурните ти истории за комар и как те накарали да играеш насила.
— Държа на думата си, Сервилия, знаеш го. — Тонът му беше сериозен и тя кимна. — Но не ми каза какво ще гледам — продължи той.
— Тя е много млада, Белас, а младите правят почти толкова глупости, колкото и старите. Гледай дали няма да кривне или да бъде изкушена от някое хубаво градско момче.
— А какъв е твоят интерес от това, моя прекрасна царице? Възможно ли е да се надяваш, че тя ще бъде изкушена? Вероятно трябва да поставя някое изкушение на пътя й, така че да се спъне в него. Това лесно може да се уреди.
Сервилия замислено прехапа устна, после поклати глава.
— Не. Ако е глупачка, не искам да се разбере чрез мен.
— Любопитно ми е защо би изхарчила пари за чужда съпруга — каза Белас и наклони глава в очакване на реакцията й. За негово учудване, по страните й се появиха червени петна.
— Аз… ще му помогна, Белас. Ако единственото, което мога, е да съм полезна, ще бъда.
Изражението му стана нежно и той се приближи и я прегърна.
— И на мен ми се е случвало да съм така безпомощен, веднъж или дваж. Любовта превръща и най-великите сърца в глупаци.
Сервилия се изтръгна от прегръдката му и докосна очите си.
— В такъв случай ще го направиш ли?
— Разбира се, царице моя. Ще започна в момента, в който прибера маската на обичния ми Дионисий в сандъка и тълпите за последен път ахнат от репликите ми. Искаш ли да чуеш кулминацията? Това е рядка възможност.
Тя го погледна с благодарност за безгрижния разговор — той искаше да я успокои в момент на тъга.
— Нека събера момичетата, Белас. Винаги си по-добър, когато те слушат хубави жени — каза тя, облекчена, че деловият им разговор е приключил.
— Проклятието ми е в това, че ме вдъхновяват — каза той. — Мога ли да си избера любимка, когато приключа? Актьор от моята величина трябва да бъде възнаграден.
— Само една, Белас — каза тя.
— Две? Жаден съм за любов, Сервилия.
— Една — каза тя. — И чаша вино за утоляване на жаждата.
Студеното море плисна в тъмнината през борда на малката лодка. Цецилий чуваше съскането и пляскането на вълните, но в безлунна нощ като тази беше все едно че плува през абсолютна тъмнина. Само звездите, които проблясваха през облаците, им помагаха да поддържат курса към гръцкия бряг. Двамата гребци сякаш бяха неми.
„На мое разположение: два ножа и предостатъчно гръцки монети, чиято стойност все още не ми е ясна“ — заизрежда наум Цецилий: бяха му казали да мълчи. Продължи със списъка: беше открил, че когато е притеснен, това му помага да се оправи и с най-обърканата ситуация.
„Златен пръстен от Цезар в джоба на хубавия ми кожен колан. Здрави сандали с вълнена стелка срещу мехури. Малко храна, в случай че се наложи няколко дни да се крия. Сол и зехтин. Мех, който май тече“.
Това бяха нещата, с които разполагаше, за да шпионира армията на Помпей. Въздъхна. Не бяха кой знае колко за сериозна работа. Заляха го още пръски студена вода и Цецилий реши да си приповдигне самочувствието.
„Но пък имам остър ум, знам гръцки и имам набито око. И опит и известна мъдрост, придобита по жизнения път“.
Поизправи се на седалката и докато изреждаше предимствата си, се почувства по-добре. Все пак беше препоръчан за работата, а и Цезар не би изпратил някой глупак. Всичко, което трябваше да направи, беше да прецени силата на легионите и броя на галерите, които беше събрал Помпей. След като знаеше гръцки, вероятно би могъл да си намери работа в някой от лагерите и всеки месец да отива до брега и да предава докладите си. В някакъв момент този, който щеше да дойде на среща с него, щеше да му каже, че задачата е изпълнена, и той щеше да скочи в лодката и да се върне у дома.