— Ти ли ще дойдеш да ме вземеш? — прошепна на по-близкия гребец.
Той му изсъска гневно, още преди да е довършил въпроса си:
— Затваряй си устата! Наоколо има галери, гласовете стигат далече.
Не беше кой знае какъв разговор. Цецилий се опита да се отпусне и да не обръща внимание на пръските, които сякаш намираха удоволствие в това да му се радват като на стар приятел. Независимо колко усърдно се опитваше да се прикрие, те го намираха и стигаха буквално навсякъде.
„От друга страна — помисли си той, — дясното коляно винаги ме боли, когато се отпускам на него. Два от пръстите винаги ме наболяват при дъжд. И изобщо не искам да съм тук. Не знам какво ми предстои и има опасност да ме заловят, да ме измъчват и да ме убият. И начумерени спътници, които не ги е грижа за бедите ми“.
Внезапно двамата гребци инстинктивно спряха и застинаха неподвижно. Цецилий понечи да попита какво става, но по-близкият затисна устата му с ръка. Цецилий замръзна и се заоглежда в тъмнината, наострил уши.
Някъде в далечината чу нежния плясък на вълните по каменистия бряг и си помисли, че точно това ги е спряло. После в тъмнината чу пукане и шум като от риба, изскачаща от водата. Втренчи се в мрака и отначало не забеляза нищо — а после се появи движеща се сянка, пред носа й се вдигаше бяла пяна.
Лодката се заклатушка по вълните, предизвикани от галерата, и Цецилий болезнено преглътна. Огромните гребла се потапяха във водата и се вдигаха, чу и приглушените удари на барабана. Беше сигурен, че галерата ще ги разбие на парчета — като че ли се движеше право към тях. Представи си как острият й нос разрязва лодката, как хлъзгавият зелен корпус го повлича, окървавен, за храна на акулите. Надигна се в панически ужас, но гребецът го дръпна за ръката с обичайна за професията си сила. Последва кратка мълчалива борба и Цецилий бе победен. Галерата се извиси над тях като огромна черна планина.
Спътниците му внимателно потопиха греблата във водата; използваха шума на галерата, за да прикрият този, който създаваха. След няколко бързи загребвания се озоваха извън обсега на носа. Цецилий изруга наум, когато греблата на галерата минаха над главата му. Беше миг на абсолютен ужас — представи си как се спускат върху лодката, но двамата гребци си знаеха работата и се разминаха безпроблемно.
Цецилий най-после си пое дъх, а двамата мъже отново загребаха усърдно, без да кажат и дума. Представяше си критичните им погледи и отново започна да изрежда списъка си, за да се успокои.
Сякаш мина цяла вечност, преди да вдигнат веслата и единият гребец да скочи във водата, за да задържи подскачащата лодка. Цецилий слезе изключително предпазливо, което накара мъжа във водата да изругае нетърпеливо.
Леките вълни стигаха до кръста му, студеният пясък се приплъзваше между невидимите пръсти на краката му.
— Късмет — прошепна мъжът и леко го побутна напред.
Цецилий направи две крачки и се обърна. Спътниците му бяха изчезнали. За момент му се стори, че чува плясъка на греблата, после и той изчезна — и Цецилий остана сам.
Глава 9
Помпей чакаше и се наслаждаваше на топлината на слънцето върху бронята си. Конят му тихо процвилваше. Парадният плац в Дирахий беше изграден след пристигането му в Гърция — стените и сградите ограждаха огромен двор от твърда червена глина. Вятърът вдигаше кървавочервени вихри от прах, над главата му чайките тъжно крещяха. Три блестящи легиона стояха мирно в негова чест, редиците им се простираха в далечината. Беше приключил проверката си и му се искаше Цезар да може да види отбраните мъже, които щяха да сложат край на претенциите му към Рим.
Сутринта мина с приятна лекота, докато наблюдаваше как се подреждат в различни конфигурации. Конницата беше особено впечатляваща. Знаеше, че Цезар едва ли би могъл да събере повече от четвърт от броя й. Усети тръпка, като видя конниците да галопират през огромния двор в перфектна формация, да се завъртат по сигнал и да запращат копията си по мишените. Това бяха мъжете, които щяха да отвоюват Рим от узурпатора. За тях Цезар беше предател и Помпей дори се разчувства от искрената подкрепа на командирите им, докато му даваха клетвите си за вярност.
Десет легиона бяха прекосили Гърция, за да се присъединят към евакуирания сенат на западния бряг. Откри, че са добре водени, дисциплинирани, с висок боен дух. Изпита задоволство от възмущението им, че е бил принуден да напусне Рим. Нямаше политическа слабост в това, че беше сред легионите в Гърция: беше им дал заповед и те се бяха отзовали. Нямаха търпение да се сблъскат с врага и Помпей със задоволство откри, че докладите от Галия са породили у тези професионални войници други чувства. Блазнеше ги мисълта да разбият суетата на ветераните на Цезар, смятаха, че те са най-обикновени фукльовци. Добри бойци, с които човек да тръгне на война.