Вероятно бе заради това, че не му беше позволено да води легион, или просто от раздразнението от непрекъснатото недоверие на Помпей. Независимо от причината Брут усещаше тръпка на удоволствие въпреки очевидния риск.
— Как си, Юлия? — извика тихо през орнаментираните решетки.
Видя я как се стряска и се оглежда — копие на съпругата на Юлий Корнелия. Беше красива и при вида й с изненадваща сила се върнаха спомените за единствената им нощ. Спомни си, че имаше малко кръв — но вероятно достатъчно, за да я привърже към него.
Тя стана и се приближи към портата, лицето й се изчерви.
— Какво правиш тук? Съпругът ми…
— Както винаги обсъжда великите си планове с Лабиен, Юлия. Убеден съм, че си наясно. Не разбирам защо е оставил жена като теб сама в такъв красив ден.
Чу тънкия глас на дете — пееше си някъде в къщата.
— Това синът ти ли е? Кой друг е с теб?
— Не бива да говориш с мен! — каза тя и се огледа нервно. — Има пазачи, а и робите… Не сме сами.
Едно момченце изприпка от къщата и Брут му се усмихна. Детето засия.
— Много е хубав. Виж му ръцете. Ще стане много добър с меча.
При този комплимент страхът на Юлия понамаля. Тя се обърна към сина си.
— Влез вътре. След малко ще дойда да си играем.
Детето кимна сериозно и послушно се отдалечи.
— Ще ме пуснеш ли да вляза? — попита Брут.
Юлия твърдо поклати глава.
— Не. Не мога да си позволя да ме видят с теб, а и не мисля, че мога да ти вярвам.
— Спомних си онази нощ в конюшнята — каза той, наслаждаваше се на изчервяването й. — Едва ли ще ми кажеш, че сега предпочиташ Помпей, нали?
— Той ми е съпруг — отвърна тя, но в гласа й вече нямаше твърдост.
И несъзнателно се приближи към решетките. Ако ги нямаше, той сигурно щеше да я прегърне и да я целуне, но си помисли, че при подобен опит тя ще побегне.
— Защо напусна баща ми? — внезапно попита тя. — Никога не съм го очаквала от теб. Знам, че не е, за да си с мен.
Той й отговори толкова бързо, че тя не забеляза как за частица от секундата погледна настрана. В такова настроение лъжите му хрумваха светкавично.
— Баща ти е най-добрият мъж, когото познавам, Юлия. Помпей трябва да е голям късметлия, за да го победи, въпреки цялата си самоувереност.
— Тогава защо го изостави? — попита тя. Очите й искряха.
Той се замисли за вътрешните й противоречия в този момент, след като съпругът й планираше война с баща й. Хрумна му идея, толкова вълнуваща, колкото и проста. В името на боговете, това си беше риск. Доколко можеше да вярва на това, което виждаше в очите й? Можеше ли Юлия да го предаде?
— Ще се закълнеш ли, че няма да кажеш на Помпей? — прошепна той.
— В живота на сина си — отвърна тя и се приближи още повече.
— Не съм напуснал Юлий — каза Брут. — Тук съм, за да му помогна да победи.
Устните й се разтвориха, когато осъзна чутото. Прииска му се жадно да ги целуне, а ръцете му сами понечиха да погалят косата й. Тя обаче бързо се отдръпна.
— Никой не знае — продължи той. — Казах ти го само защото не мога да понеса мисълта да ме смяташ за предател.
Видя, че й се иска да му повярва, и направи огромно усилие да не избухне в смях.
— Съпругът ти обаче не ми вярва — допълни Брут. — Няма да ми позволи да командвам достатъчно хора, за да направя нещо значимо. Мисля, че възнамерява да ме сложи на предните редици, за да ме убият при първия сблъсък. — Дали не беше прекалено прозрачен? Смяташе да направи само лека забележка, за да я накара да се страхува за него, но му беше трудно да уцели правилния тон.
Тя все така мълчеше. Той виждаше болката й — Юлия се разкъсваше от вътрешен конфликт. Знаеше, че обича баща си. Предполагаше, че няма да каже на Помпей и да види как го екзекутират. Ако беше заобичала диктатора, съдбата му щеше да се реши в рамките на няколко часа. Вече беше ужасен от риска, който бе поел, и му се прииска да можеше да си върне думите назад.
— Баща ми иска ли да водиш легион? — попита тя едва чуто.
Той успя да сдържи усмивката си. Вече знаеше, че тя е негова и че е спечелил.
— Да, Юлия.
— Тогава ще убедя съпруга си да ти го даде.
Той се помъчи да се престори на изненадан, сякаш тази мисъл изобщо не му беше хрумвала.
— Ще можеш ли? Той не обича да го притискат. — Видя я как пребледня. Сега, когато идеята му бе посята, трябваше да се маха. Не биваше да го хванат на портата, особено сега.