— Познавам го добре — отвърна тя. — Ще намеря начин. — Импулсивно притисна лице към решетките и го целуна по устните. — Предай на баща ми, че не съм го забравила.
— Ще му предам. Но сега трябва да се махам — отговори Брут.
Можеше да се закълне, че чува тракането на подковани сандали. Когато го откриеха, трябваше да е някъде далеч, за предпочитане в някоя кръчма, с момиче в прегръдките. Щеше да е трудно да се оправдае, но, надяваше се, не и невъзможно.
— Кога ще те видя пак? — попита тя.
— Освободи робите след два дни по същото време. Ако мога, ще дойда — каза той, без да показва задоволството си. Беше постигнал много повече от това, на което се надяваше в началото. Вместо удоволствието от време на време да посещава жената на Помпей сега залозите бяха станали застрашително по-големи.
— Побързай — каза тя, доловила напрежението му.
Той кимна, побягна и се скри зад завоя. Само след няколко мига се появиха войниците на съпруга й и тя се стресна. За първи път от пристигането й в Гърция сърцето й се разтуптя от вълнение.
Глава 10
Празникът Бона Деа[1] беше в разгара си и улиците на Рим бяха пълни с жени. На този единствен ден в годината мъжете затваряха вратите и си лягаха рано, а жените пиеха, пееха и танцуваха. Някои дори излизаха с разголени гърди.
Много от мъжете се изкатерваха на покривите на къщите, за да наблюдават шествията. Ако случайно ги зърнеха, жените ги обсипваха с камъни, което ги принуждаваше да се приберат. Още по-неприятно беше да заловят някого сам на улицата. Всяка година се разказваха истории за млади мъже, хванати, понеже любопитството им ги задържало твърде дълго навън. На сутринта ги намирали голи и с вързани ръце — и изобщо не искали да говорят за случилото се.
Белас наблюдаваше къщата на Марий от високия прозорец на отсрещната сграда и се чудеше как да се приближи. Беше видял как Цезар със смях се сбогува със съпругата си, преди да тръгне за нощна среща с военачалниците си. Консулът тръгна твърде късно, за да мине с достойнство през града, и мъжете му бяха освиркани, докато вървяха надолу по хълма Квиринал към форума. Обичайните правила не важаха в деня на Бона Деа и Белас се наслаждаваше на очевидното неудобство на консула. Нямаше никакво достойнство в това да се опитваш да устоиш на женския празник, дори и когато ставаше дума за членове на сената.
От удобната си позиция Белас наблюдаваше с интерес как група весталки пое с викове нагоре по хълма — биеха тъпани и свиреха на флейти. Двете предводителки бяха голи до кръста и гърдите им подскачаха привлекателно. Дългите им намазани с масло крака блестяха на светлината на факлите. Той не се осмели да се наведе по-напред, защото можеше да вдигнат глави и да го видят. Весталките можеха да са много зли, ако зърнат мъж точно тази нощ. Равносилно на смърт беше дори да докоснеш някоя от тях и присъдата винаги се изпълняваше. Белас нервно си повтори, че е заключил вратата към двора, след като нае стаята за тази вечер.
Къщата на Марий бързо се изпълваше с гостите на Помпея. Като съпруга на консул, тя мигновено беше спечелила социален престиж и беше очевидно, че се наслаждава на новото си положение. Белас наблюдаваше как жените от знатните семейства пристигат от целия град и потропваше по перваза на прозореца от яд, че не може да види какво става вътре. Повечето мъже в града бяха склонни да поразкрасяват слуховете за празненството, но Белас знаеше, че клюката се основава на твърде малко истина. Тайните на Бона Деа се пазеха добре.
Къщата беше огромна и Белас си представяше, че е пълна с благородни дъщери. Жените пееха и се кикотеха, напълно наясно, че мъжете ще чуят и ще се чудят каква ли поквара цари вътре.
Белас не искаше да е тук. Беше го казал на Сервилия с мотива, че Помпея едва ли би посрамила Цезар точно тази нощ. Но Сервилия беше непоколебима и той зае мястото си във високата стая с изглед към улицата в единствената компания на хляб и малко сирене. Щеше да е дълга нощ на самотно бдение.
Когато луната се вдигна, улицата долу предлагаше изкушаващи проблясъци на плът — всички задръжки бяха паднали. Белас нервничеше, измъчван от собственото си въображение. Чуваше как някаква жена хърка наблизо, вероятно почти до вратата на скривалището му. По кожата му изби пот, докато се взираше на светлината на факлите и се опитваше да не си представя виното, с което щяха да поливат телата си — тъмночервено върху злато.
Потънал в блянове, отначало не забеляза нищо необичайно в олюляващата се жена, която се изкачи по хълма. Косата й беше дълга и пристегната на тила. Носеше плащ, който се ветрееше от лекия полъх и разкриваше отдолу стола, черна като нощта. Белас чу стъпките по паважа… спряха, когато жената стигна до къщата, която наблюдаваше.
1
Добрата богиня — римска богиня на плодородието, въплъщение едновременно на девствеността и плодовитостта, богиня-лечителка; празнувал се на 1 май и на празненството не били допускани мъже. — Б. пр.