Сърцето му се разтуптя, когато надникна надолу. В пристъп на внезапно напрежение ръцете му стиснаха перваза, устните му се разтвориха, за да изругае шепнешком. Това, което виждаше, със сигурност беше невъзможно.
Жената носеше увиснал като скротума на възрастен мъж мях. Белас я видя как наклони главата си и светлината от факлата разкри линията на шията й. Не беше жена. Изрисуваното лице беше гримирано умело, дори походката беше женска… Но Белас беше играл жени в театъра и всичко му беше ясно. Скрит в сянката, той се възхити на дързостта на мъжа и се зачуди колко ли време ще мине, преди да го разкрият. Жените нямаше да са мили с него. Беше минало полунощ и никой мъж нямаше правото да се разхожда из града в тези часове. Ако весталките заловяха нарушителя, щеше да е късметлия, ако не го кастрират. При самата мисъл за това потръпна и се зачуди дали да не предложи на непознатия убежище до зазоряване. Тъкмо си поемаше дъх, за да му извика, когато движенията на мъжа станаха малко по-резки и той се взря в градината.
Белас осъзна, че и пиянството е само роля. Непознатият не беше млад глупак, обзаложил се с приятелите си. Дали не беше убиец? Прокле се, че няма как да се свърже със Сервилия по време на Бона Деа. Въпреки това, което се случваше, не се осмеляваше да напусне убежището на малката стаичка.
Мъжът поглъщаше гледките и звуците в ароматната градина, после се вмъкна олюлявайки се през портата. Белас остана сам, разяждан от любопитство. Дори в най-лудите си младежки години не би рискувал да излезе навън по време на празненствата.
Зачака нетърпеливо: предусещаше внезапното избухване на унизителни писъци, когато измамата на мъжа бъдеше разкрита. Но това не се случи и той напрегнато запристъпва от крак на крак.
Отне му доста време да осъзнае, че мъжът няма да излезе нито насила, нито по друг начин. Беше толкова загрижен за опасността, че когато подозрението блесна, замръзна почти засрамен. Не вярваше, че непознатият би могъл да излъже толкова много жени за дълго, да не говорим изобщо, така че дали не го очакваха? Застанал в тъмнината, Белас обмисляше възможностите. Може би мъжът беше специално нает за вечерта. Това определено беше за предпочитане пред хладнокръвен авантюрист, който може във всеки момент да хвърли Помпея на някое легло. Белас затананика със затворена уста, както правеше в моменти на притеснение. Знаеше, че трябва да види какво става.
Промъкна се надолу по стълбището. Отвори предпазливо вратата към улицата и надникна. Хъркащата жена падна, щом загуби опората си, и се стовари в краката му. Белас замръзна. Жената не се събуди, когато я повдигна за мишниците и я обърна на една страна. Сърцето му заблъска в гърдите, докато я наблюдаваше дали ще се раздвижи. Заслужаваше по-добро заплащане за такава нощ.
Помоли се на всички мъжки римски богове да го опазят и притича през улицата, като остави вратата открехната. Предпазливо надникна през портата на бившата къща на Марий. Притеснението му се превръщаше в паника.
Една гола жена се беше изтегнала точно от другата страна на портата, до нея беше захвърлен мях. Дори и в страха си Белас осъзна, че е красавица, но не е Помпея. Внезапно избухнал смях от къщата го накара да се отдръпне и той огледа улицата, ужасен, че някой може да го види и да го изненада в гръб. Потрепери, като си представи как ще му се зарадват. Вмъкна се в градината и се скри при приближаването на две жени, които насмалко да го видят. Усещаше острия мирис на потта си — миришеше на страх.
Беше почти готов да си тръгне, когато отново забеляза непознатия. Маскировката беше развалена от небрежната сила в походката на мъжа, който се разхождаше през градината с гола жена в ръце. Жената беше свила крака като коте и мъркаше, докато той явно я носеше към някое уединено място. Белас можеше само да поклати глава при такава наглост. Непознатият още носеше столата, но ръцете му бяха прекалено мускулести, за да са женски. Жената явно се опитваше да пее, но предимно хълцаше. Когато обърна глава, Белас видя, че е Помпея, и се изненада, когато тя обви ръка около врата на непознатия и привлече главата му към устните си. Рядко бе изглеждала по-красива. Тъмната й коса се стелеше по раменете й и се разлюля, когато тя целуна непознатия. Страните й бяха зачервени от вино и страст и Белас почти завидя на мъжа, който рискуваше всичко, за да е в тази градина.