Като се сети за това, Юлий вдигна чаша към него за символична наздравица. Не съжаляваше, че го е пощадил. Безчувствената липса на въображение беше идеална за задълженията по поддържането на реда в Рим. Забеляза гордостта, с която Ахенобарб отговори на наздравицата.
Влезе един от пазачите, които беше оставил да вардят пред бронзовите врати, и Юлий сковано се изправи, когато видя след него да влиза Сервилия. Останалите последваха примера му. В настъпилата тишина всички чуха издрънчаването на метална чиния, която падна на мраморния под.
Сервилия не се усмихна. Юлий я гледаше, прималял от притеснение.
— Какво те води тук?
Тя хвърли поглед към наставалите мъже — не искаше да говори пред тях.
— Ела в къщата ми на Квиринал — предложи Юлий. — Тук и без това свършихме.
— Не искам там, консуле — каза тя някак колебливо. Юлий загуби търпение, хвана я за ръка и я изведе на стълбите, които водеха към форума. Свежият въздух му помогна да прочисти съзнанието си след дългите часове, през които беше вдишвал пушека на факлите.
— Не ми е приятно да ти го кажа — започна тя, — но накарах един мъж да наблюдава къщата ти нощес.
Юлий я погледна и веднага се изпълни с подозрения.
— Друг път ще обсъдим правото ти да постъпваш по този начин. Сега ми кажи какво е видял.
Сервилия описа събитията, на които Белас беше станал свидетел. Юлий ставаше все по-хладен и гневен, докато слушаше. Известно време мълча, загледан някъде отвъд форума. Допреди няколко минути не искаше нищо друго, освен да поспи, но сега вече не.
Несъзнателно стисна юмруци и се насили да проговори:
— Ще я накарам да ми каже истината.
Юлий ядосано се втурна в стаята. Един поглед към виновното лице на Помпея и унижението му беше пълно. Очите й бяха зачервени от плач.
— Съжалявам — каза тя, щом го видя. И захлипа като дете.
Той се опита да преглътне въпроса като стомашна киселина, но думите трябваше да бъдат изречени на глас.
— Истина ли е?
Тя не можа да го погледне, но кимна и скри лице в подгизналата от сълзи кърпа. Той стоеше пред нея, стискаше и отпускаше юмруци и се мъчеше да намери думи.
— И той дойде нощес? Изнасили ли те? — попита накрая; знаеше, че това просто е невъзможно. Опитът за изнасилване в нощта на Бона Деа беше равносилен на самоубийство. Беше толкова объркан, че му беше трудно изобщо да мисли. Шокът го беше превърнал почти в глупак, отбеляза някаква частица от него. Осъзнаваше, че когато гневът му най-сетне изригне, ще е ужасяващ.
— Не, не ме… Не помня… бях пияна…
Хленченето й започваше да разяжда вцепенението му. Представата за жестоките наказания, които можеше да наложи, започна да проблясва изкусително в съзнанието му. Хората му нямаше да се осмелят да влязат дори и да я удушеше. Ръцете му се свиха конвулсивно, но той не се приближи към нея.
Силни гласове отвън го накараха да се обърне — почти изпита облекчение заради прекъсването. Чу непознат глас да вика и когато отново погледна Помпея, видя, че е пребледняла като платно.
— О, не… — прошепна тя. — Моля те, не го убивай. Той… той е глупак. — Изправи се и протегна ръце към него.
Юлий отстъпи назад, все едно бе видял змия, лицето му се разкриви от гняв.
— Той е тук?! Върнал се е в къщата ми?
Излезе. Хората му бяха повалили някакъв крещящ мъж. Устата му беше разкървавена, но се биеше като полудял. Помпея изкрещя от ужас. Юлий удивено поклати глава. Непознатият беше млад, на не повече от осемнайсет. „Косата му е дълга до раменете“, горчиво отбеляза Юлий. Почувства се стар и горчивината му се засили.
Щом видяха Юлий, войниците спряха да бият непознатия младеж. Устната на един беше сцепена в схватката. Всички бяха зачервени и дишаха тежко.
— Пуснете го да стане — каза Юлий и ръката му автоматично се отпусна на дръжката на меча.
Помпея извика от страх. Юлий се обърна и я зашлеви през лицето. Тя млъкна, но очите й се напълниха със сълзи, когато младежът се изправи и застана лице в лице с мъчителите си. Дишаше тежко и попиваше кръвта от устата си с опакото на ръката си.
— Убийте ме — каза високо. — Пуснете я.
— Вкарайте го вътре — сопна се Юлий. — Не искам цял Рим да зяпа какво става.
Хората му хванаха грубо младежа, вмъкнаха го в градината и залостиха портата. Помпея ги последва с потъмнели от ужас и нещастие очи. Минаха през огрения от слънце двор влязоха в студените зали.