Войниците хвърлиха младежа върху мраморния под. Той само изпъшка, изправи се и погледна Юлий предизвикателно.
— Е? — попита консулът. — Как се казваш, момче? И какво си мислеше, че ще се случи тук?
— Казвам се Публий и мислех, че може да я убиеш — отвърна младият мъж.
Държеше главата си гордо изправена и Юлий за момент изгуби търпение и го удари грубо през устата. По брадичката на Публий потече кръв, но очите му останаха непокорни.
— Говорим за съпругата ми, момче. Тук нямаш думата — бавно каза Юлий.
— Аз я обичам. Обичах я още преди да се ожениш за нея — отвърна Публий.
Юлий едва се сдържаше да не го убие. Яростта, която очакваше, най-после бе прогонила напрежението от съзнанието му и го зареди с неукротима енергия, от която му се прииска да насече този нахален хлапак на парчета.
— Само не ми казвай, че си очаквал да успееш да я спасиш, паленце! Дали пък не трябва да ти я дам и да ви пожелая щастие? Как мислиш?
Публий отвори уста да отговори и Юлий отново го удари и го повали. Младежът задиша тежко, но се изправи. Целият трепереше.
Юлий видя, че кръвта му е оплискала мраморния под, и се опита да се овладее. Помпея хлипаше, но той не я поглеждаше от страх гневът му да не стане неконтролируем.
— Напускам Рим след по-малко от месец, за да се бия срещу армия, двойно по-голяма от моята. Вероятно се надявахте, че ще ви оставя двамата, докато съм надалече? Или че дори може да не се върна? — Изруга, изпълнен с отвращение. — Мина доста време, откакто бях млад като теб, Публий, но никога не съм бил такъв глупак. Никога. Ти заложи живота си за един романтичен жест, но проблемът във великите поеми и трагедиите е в това, че те рядко разбират какво наистина означава да заложиш живота си. Имам предвид, че хората ми могат да те закарат някъде надалече и да те бият, докато лицето ти не се вдлъбне навътре. Разбираш ли ме? Как мислиш, колко ще си привлекателен тогава?
— Не, моля те — проплака Помпея. — Моля те, пусни го да замине далече от Рим. Никога повече няма да го видиш. Ще направя всичко, което поискаш.
Юлий обърна студените си очи към нея.
— Да не би да ми предлагаш да станеш вярната ми женичка? Май си твърде закъсняла. Наследникът ми трябва да носи моята кръв, момиче, без слухове и клюки. Това е единственото, което можеше да направиш за мен. — Намръщи се. Не можеше да я гледа повече. — И пред тези свидетели, момиче, ти го казвам три пъти. Развеждам се с теб. Развеждам се с теб. Развеждам се с теб. Махай се от дома ми.
Тя отстъпи, неспособна да проговори. От тъмните кръгове очите й изглеждаха като насинени. Двамата с Публий се спогледаха с отчаяние.
— Съмнявам се, че сухата ти утроба някога ще се изпълни, но ако се изпълни с живот, докато ме няма, детето ти ще е копеле — каза Юлий. Искаше да я нарани и изпита удоволствие, че тя се сви като ударена.
Отново погледна Публий и изсумтя, като видя надеждата на лицето му.
— Само не ми казвай, че очакваш да се измъкнеш от това, момче. Достатъчно си голям, за да знаеш какво трябва да последва, нали? Никой не би могъл да е толкова млад и глупав.
— Ако пуснеш Помпея да си върви, за мен е достатъчно — отвърна Публий.
Очите му блестяха от справедлива гордост и на Юлий му се прииска отново да го удари. Вместо това кимна на двама от хората си и нареди:
— Изведете я на улицата и я оставете там. Нищо в тази къща не й принадлежи.
Когато мъжете я хванаха и я повлякоха навън, Помпея запищя. Юлий и Публий се гледаха мълчаливо.
— Ще ме убиеш ли сега? — попита младият мъж с гордо вдигната глава.
Юлий беше готов да даде такава заповед, но смелостта на младежа наистина беше изключителна. Дори при сигурно очакващата го смърт той оставаше спокоен, сякаш всичко, което се случваше, няма нищо общо с него.
— Ако не беше ти, тая мръсница сигурно щеше да вкара в леглото си някой друг — тихо каза Юлий.
Публий скочи към него, но войниците го повалиха с дъжд от удари на пода.
— Не, няма да те убия — продължи Юлий и се наведе над него. — Смелчага като теб ще свърши добра работа в легионите ми. Мисля, че ще си много полезен при носенето на съобщения до предната линия. Там бързо ще научиш занаята, по един или друг начин. Заминаваш за Гърция, момче.
Глава 11
Фенерът на кърмата на галерата пред тях блещукаше над вълните като светулка.
— Кажи на капитана да се приближи още малко — каза Юлий на Адан. Чу как младият испанец се затича да отнесе съобщението, но в тъмнината не можа да го види, сякаш беше ослепял. Усмихна се. Беше избрал безлунна нощ точно поради тази причина и боговете му бяха пратили облаци, за да прикрият дори мъждивата светлина на зимните звезди.