След първото измъкване от пазачите всичко се превърна в опасна игра с Лабиен. Гръцкият военачалник все още беше подозрителен и Брут знаеше, че непрекъснато го наблюдават. Лесно можеше да се измъкне, но така само щеше да засили недоверието на Лабиен. Вместо това го беше объркал, като директно се оплака и дори доведе един от наблюдателите му право при него.
Забавляваше се да се прави на толкова възмутен, колкото би бил и всеки друг лоялен военачалник. Лабиен беше принуден да се извини и да се кълне, че е станала грешка. На следващия ден мъжете бяха сменени.
Брут се усмихна и бавно се приведе в атака, завършваща с изпънат напред меч — задържа го така в продължение на пет удара на сърцето. Да се вижда с Юлия беше омайващо предизвикателство и ако просто изчезнеше, щеше да постави началото на ново преследване. Много по-добре беше да се преструва на невинен. В двата други случая, в които беше откраднал време с Юлия след първата им среща в градината, весело беше заповядал на хората на Сенека да арестуват наблюдателите му. Това не промени нищо. Брут знаеше, че Лабиен никога няма да е напълно сигурен в него, докато не се бие срещу Юлий и не докаже верността си.
Извъртя се и скочи, както беше научил преди години от едно племе, което се биеше с бронзови оръжия. Рений не би одобрил нищо, което нарушава контакта със земята, но скокът беше зрелищен и за момент прикриваше движението на меча — в два случая това бе спасило живота му. Стъпи гъвкаво на дървения под с босите си крака; усещаше силата си. Беше най-добрият с меча в Рим и военачалник от Галия. Да оставя Лабиен да души около него за нелоялност беше обида, за която някой ден този сухар щеше да си плати скъпо. Никой от хората на Помпей не можеше да оцени колко му струваше да предаде Юлий. Знаеше, че гледат на предложенията му в тактическите обсъждания с недоверчиво око. Разбираше необходимостта от тези съмнения, но въпреки това беше вбесяващо.
Когато най-после си даде почивка и вдигна меча в първа легионерска позиция, се замисли за иронията на новата си роля. Досега се беше бил под командването на Юлий, а в сравнение с него Помпей не беше толкова компетентен. Беше добър военачалник, но му липсваше пламъкът на изобретателността, който Юлий можеше да внесе и в най-ужасяващата ситуация. Брут беше виждал как Юлий стои, без да трепне, докато вражеските стрели се забиват в земята около него, и как превръща загубените битки в триумф. Въпреки че гордостта му трудно се примиряваше с това, имаше моменти, в които признаваше, че е научил от Юлий повече, отколкото някога би научил от Помпей.
Войниците в съседните бараки се размърдаха, започнаха да се мият и обличат. Лагерът беше разположен край река, която идваше от далечните снежни планини, и Брут чуваше как мъжете проклинат студа, докато се мият. Лениво се почеса по слабините. Наблизо имаше къпалня с топла вода, но беше въпрос на чест офицерите да не се страхуват да влизат в ледената река с войниците. Усмихна се при мисълта за това колко бе променил двете кохорти пътна стража. Дори Лабиен го беше поздравил по скования си начин. След месеците упражнения и маневри кохортите на Сенека бяха станали съвсем различни. Брут беше поел тренировката им с всеотдайност — знаеше, че само техните умения могат да го опазят жив, когато Юлий пристигне в Гърция.
Остави сребърната си броня в стаята. Предпочиташе простото снаряжение от кожа и желязо с дълги вълнени брани[2], които предпазваха краката му от студа. Извика на един роб да му го донесе до реката и излезе под лъчите на сутрешното слънце.
Далечният Дирахий беше обгърнат от мъгла, сивото море блестеше от западната му страна. Брут наклони глава в иронично възхищение към Лабиен, който беше някъде там. Не се съмняваше, че заповедта да провежда тренировките си далече от града идват от предвидливостта му — Лабиен решаваше проблемите си, като отдалечаваше човека, който ги причинява.
Сенека беше станал преди него и стоеше гол на брега — търкаше се усърдно, за да се стопли. Усмихна се на Брут — и изведнъж и двамата се взряха в далечината — откъм града идваше въоръжен отряд.
„Какво ли има пък сега?“ — запита се Брут. Облакът прах беше прекалено далече, за да види подробности. Реши, че има време да скочи във водата и да се измие набързо.
Сенека вече навличаше снаряжението си. Брут скочи във водата. В лагера прозвуча сигнал за тревога и бойците се затичаха натам.