Брут изплува от ледената вода и докато се бършеше, каза на Сенека:
— Нямам заповед да докладвам през следващите три дни. — Не сподели опасенията си, че Помпей може да е разкрил срещите му с Юлия. Беше сигурен, че тя няма да го предаде, но Лабиен можеше да има шпиони, които да наблюдават и нея — мъже, които да не беше забелязал. Но защо да изпраща цял отряд да го арестува, след като можеше да го залови по време на всеки съвет?
Брут и Сенека наблюдаваха приближаването на войниците от Дирахий и се чудеха какво е станало. Кохортите им се подредиха в идеална линия и Брут изпита гордост от действията им. Дните, в които можеха да изпълняват само няколко прости команди, бяха отминали. Сега бяха толкова дисциплинирани и твърди, колкото беше в състояние да ги направи.
Начело на приближаващите яздеше Лабиен. Брут не можа да потисне неприятната тръпка от това, че вторият в командването след Помпей идва да го провери лично. Това не предвещаваше нищо добро. Дощя му се да си беше взел сребърната броня.
Лабиен спря само на няколко крачки пред тях и махна и на колоната да спре. Слезе от коня с присъщите му пестеливи отмерени движения и Брут за кой ли път се впечатли от спокойствието му, което толкова се различаваше от собствения му стил. Спечелените от Лабиен битки бяха триумф на реда и дисциплината. Той никога не губеше хора в прибързани действия и бе постигнал едни от най-добрите резултати в Гърция. Брут ненавиждаше студената му резервираност в личните отношения, но не можеше да отрече добрата му тактика.
— Помпей изпраща тези мъже под твое командване — каза Лабиен.
Брут — постара се да скрие удоволствието си — отвърна:
— Значи препоръките ти са били ценни. Много съм ти благодарен.
Лабиен като че ли леко се изчерви. Заговори предпазливо както винаги — знаеше, че ако изрази недоверието си гласно, ще предизвика дуел на честта, а едва ли бе възможно да го спечели:
— Това не е резултат от препоръките ми, както сигурно знаеш. Помпей има други съветници. Явно са му припомнили успехите ти с извънредните в Галия. След първата битка ще командваш тези мъже като мобилен отряд, който да запълва редиците както намериш за добре.
— След първата битка? — повтори Брут. Вече знаеше какво ще последва.
Лабиен извади изпод плаща си свитък с печата на Помпей, подаде му го и продължи с мрачно удовлетворение:
— В първата битка твоите хора ще стоят в първите редици срещу врага. Това са преките заповеди на Помпей.
Замълча; подбираше думите си както винаги предпазливо.
— Трябва да кажа, че Помпей се надява да оцелееш при първата атака, за да може да използва способностите ти докрай в следващите етапи на войната.
— Сигурен съм, че е казал точно това — хладно отвърна Брут.
Зачуди се дали съветът да се използват способностите му не идва от дома на Помпей. Юлия беше обещала да използва влиянието си, а нямаше никой друг, който да говори в негова полза. Помпей беше раздвоен между желанието да използва изключителните му способности на военачалник и постоянния страх, че е шпионин на врага. Влиянието на Юлия вероятно беше гласецът, който му беше необходим, за да спечели малко превъзходство.
Лабиен го наблюдаваше със смесени чувства. Военачалникът от Галия го объркваше. В обучението на гръцките легиони беше показал несравними умения. В същото време беше арогантен и поведението му граничеше с пряка обида. Също като Помпей, Лабиен не искаше да пилее възможностите на мъж с повече години истински боен опит от всеки военачалник в армията в Гърция. Такъв човек би бил жизненоважен срещу Цезар. Ако можеха да му се доверят…
— Няма да остана — каза Лабиен, сякаш някой му беше предложил. — Укрепленията още не са довършени и имам работа по тях.
По заповед на Помпей беше започнато изграждането на дълга преграда от стени и укрепления по хълмовете на мили около Дирахий. Това помагаше на стареца да се чувства сигурен, но Брут изобщо не одобряваше изграждането им: то съвсем ясно показваше, че Помпей изпитва прекалено голямо уважение към Юлий като командир и се готви за защитни позиции още преди врагът да е пристигнал. А това не вдъхваше кураж на хората. Напротив, Брут смяташе, че го отнема — щяха да знаят, че могат да се оттеглят на сигурно зад укрепленията.
— Да се надяваме, че няма да се стигне до това, Лабиен — каза той много по-учтиво, отколкото възнамеряваше. — Когато Цезар дойде, може пък да разбием силите му, вместо да се крием от тях.
Студените очи на Лабиен станаха по-твърди — не беше сигурен дали трябва да реагира на тази прикрита обида. Накрая сви рамене и каза: