Помпей се намръщи и я погледна в очите.
— Да. Минал е през флотата ми.
— Ти ще го разбиеш — каза тя и ненадейно го целуна в устата. Той дори се стресна от приятната изненада.
— Да, ще го разбия — отвърна с усмивка. Замисли се, че женското сърце наистина е загадка, но пък съпругата му беше решила да го подкрепи без болка или спор. Беше подходяща майка за сина му.
— Ами Брут? Ще го използваш ли?
— Веднага щом се уверя в лоялността му, ще му дам свободата да сее хаос където може. Беше права за извънредните му, Юлия. Той работи най-добре, когато не е обвързан във веригата на командването. Дадох му още две кохорти.
Юлия внимателно остави сина си на земята и го побутна да се отдалечи. Пристъпи към съпруга си и го прегърна със страст. Посегна към слабините му, а той се дръпна и се засмя.
— Богове! Нямам време за това! — Вдигна ръката й до устните си. — Станала си още по-хубава в Гърция, мила. Тукашният въздух ти се отразява добре.
— Ти ми се отразяваш добре.
Въпреки притесненията си той изглеждаше доволен.
— Кажи на робите да съберат каквото ти е нужно.
Усмивката й помръкна.
— Не съм ли защитена тук? — попита тя. — Точно сега не искам… а и не бива да се местя на непознато място.
Помпей примигна объркано.
— За какво говориш?
Тя се насили да се усмихне и пак хвана ръката му.
— Пак ще ставаш баща, Помпей. Не бих поела риск за детето.
Лицето му бавно се промени, докато осъзнаваше и осмисляше думите й. Огледа фигурата й.
— Не ти личи.
— Все още не. Но ще проличи.
Той кимна и бързо взе решение.
— Добре. Все пак градът е доста далече от всякакви битки. Иска ми се просто да можех да убедя сената да остане тук с теб, но те настояват да придружат легионите.
Мисълта, че сенатът поставя под въпрос всяка негова заповед, беше достатъчна, за да помрачи щастието му от новината й, забеляза Юлия.
— Трябва ти тяхната подкрепа, поне за момента — каза тя.
Той отчаяно вдигна очи.
— Това е висока цена, Юлия, повярвай ми. Баща ти отново беше избран за консул, а аз съм принуден да се подчинявам на волята на тези глупаци. Знаят, че имам нужда от тях, това е проблемът. — Въздъхна. — Поне ще имаш за компания семействата им. Ще оставя още една центурия да се грижи за сигурността ви. А сега ми обещай да се махнеш оттук, ако се появи някаква опасност. Ти си прекалено ценна за мен, за да те рискувам.
Тя отново го целуна.
— Обещавам.
Помпей с нежност разроши косата на сина си. После отново се разкрещя на прислугата. След малко вече беше излязъл и къщата се върна към обичайното си приспивно спокойствие.
— Бебе ли ще имаш? — попита я синът й с тънкото си гласче и я прегърна.
Юлия се усмихна. Как ли щеше да реагира Брут, когато му кажеше?
— Да, скъпи.
Очите й бяха студени. Беше направила избора си. Знанието, че Брут е готов да предаде Помпей, беше тежък товар от момента, в който той й се довери. Част от нея чувстваше болка за собственото й предателство, но между баща й и любовника й нямаше останала лоялност за Помпей.
— Наистина няма време — каза Светоний.
Цицерон проследи погледа му — бяха на балкона на заседателната зала — и устните му се присвиха.
— Освен ако не очакваш да повлека най-великите мъже на Рим за вратовете, не ми остава друго, освен да чакам.
През предишния час беше видял как поведението на Светоний се променя от колебливо доверие в раздразнение поради липсата на напредък. Сега гледаше как идва още една група роби, за да увеличи всеобщото объркване. Наистина беше изненадващо колко кошове и вързопи се запълваха при преместването на сената и той само можеше да си представи нарастващото нетърпение на Помпей.
Под тях избухна поредният спор.
— Ще сляза да видя — каза Светоний намусено.
Цицерон реши да го остави да опита. Най-малкото щеше да е забавно, а и изобщо не харесваше сенатора. Зрелостта не му беше донесла мъдрост, реши Цицерон, докато го наблюдаваше. Въпреки това Светоний беше връзка към военната машина под Помпей и трябваше да бъде пазен, ако сенатът искаше да има някакво влияние по време на кампанията. Боговете знаеха, че имаха нужда от всяко предимство, което можеха да получат.
— Те не са в настроение да приемат заповеди, Светоний, дори самият Помпей да беше тук. По-добре изчакай.
Отново надникнаха през балкона, търсеха някакъв знак за намаляване на хаоса. Стотици роби носеха документи и материали в редица, която сякаш нямаше край. Светоний стисна по-здраво перилото, неспособен да прикрие раздразнението си.