— Може би ти ще успееш да им обясниш да побързат.
Цицерон се разсмя.
— Да побързат? Помпей показа много ясно, че самите ние сме просто багаж. Какво значение ще има за него, ако багажът си вземе още багаж?
Подразнен, Светоний заговори по-небрежно от обикновено.
— Може би е по-добре да ги накараме да останат. Каква полза ще има от тях на бойното поле?
Мълчанието на Цицерон го накара да го погледне. Ораторът беше изпълнен с вледеняващ гняв.
— Ние трябва да сме правителството в заточение, младежо. Не могат да ни държат далече от вземането на решение. Без нас Помпей няма право да започне война от името на Рим. Няма да има по-голяма легитимност от Цезар, а вероятно ще е и по-малка.
Свъси рошавите си вежди.
— Изтърпяхме цяла година тук, Светоний, далече от удобства и уважение. Семействата ни вдигат врява да ги върнем вкъщи, но им казваме да потърпят, докато не се възстанови редът. Да не смяташ, че няма да сме част от кампанията? — Кимна към суетнята в залата. — Там долу има хора, които познават най-редките тънкости на цивилизацията, а техните идеали най-лесно се рушат под сандалите на войниците. Сред тях има автори на закони и математици, най-способните, от знатни семейства. Това са умовете, които би искал да работят за теб, когато се изправиш пред противник като Цезар, нали?
Светоний не искаше да бъде въвличан в спор, но знаеше, че ако той трябва да избира, би изоставил сената, без да се обръща. Пое си дълбоко дъх, неспособен да възрази на ядосания Цицерон.
— Вероятно е по-добре да оставим това решение на Помпей. Той е способен военачалник.
Цицерон се изсмя грубо и Светоний чак подскочи.
— Това е много повече от обикновена битка! Цезар командва римски легиони. Той е поел властта над нов сенат. Ти може и да не мислиш за друго, освен мечове и копия, но преди края ще се наложи да се вземе политическо решение. Казвам ти. Помпей ще се нуждае от съветници, независимо дали го знае, или не.
— Може би, може би — каза Светоний и закима, за да го успокои.
Но Цицерон не се спираше така лесно.
— Толкова ли е силно презрението ти, че дори не си правиш труда да спориш? Какво според теб ще се случи, ако Цезар спечели? Кой според теб ще управлява тогава?
Светоний тръсна глава.
— Той не може да спечели. Имаме… — И спря, понеже Цицерон изсумтя:
— Ох, дори дъщерите ми имат по-остър ум. В битката нищо не е сигурно. Залозите са прекалено високи, за да можеш просто да хвърлиш армиите една срещу друга до последния човек. Рим ще остане незащитен и няма да има какво да спре нашите врагове да стигнат до форума, когато им хрумне. Това разбираш ли го? Когато всички позиционирания и битки приключат, трябва да има оцеляла армия. — Въздъхна, вгледан в неразбиращото лице на Светоний. — Какво ни чака следващата година, или по-следващата? Ако победата е решителна, няма да има кой да ограничи властта на Помпей, след като повали Цезар. Ако реши да се провъзгласи за цар или за император, или дори да изостави републиката на бащите ни, да започне нашествие в Африка, няма да има никой, който да се осмели да му се противопостави. Ако победи Цезар, пак може да се случи същото и светът ще се промени, независимо от резултата. Това ще е нов ред, момче, без значение какво ще се случи тук. Когато един военачалник падне, трябва да има стабилност. Точно тогава ще има нужда от нас.
Светоний не знаеше какво да каже. Мислеше, че може да долови страх в предупрежденията на Цицерон, и не приемаше притесненията на стареца. Ако Помпей победеше, Светоний щеше само да се радва, дори ако това доведеше до създаването на империя. Цезар имаше по-малобройна войска и тя скоро щеше да изгладнее. Дори самото предположение, че Помпей може да не спечели, беше равносилно на обида. Все пак не можа да не направи една последна хаплива забележка.
— Вероятно новият ред ще се нуждае от по-млада кръв, сенаторе.
Очите на стария мъж не трепнаха.
— Ако времето за мъдрост и дискусии е отминало, тогава боговете да са ни на помощ.
Брут и Сенека яздеха начело на легионите, които с километри почерняха пейзажа на Гърция. За първи път Сенека беше смълчан и Брут подозираше, че мисли за заповедите на Лабиен и какво означават те. Въпреки че на теория беше чест да водиш огромна армия, и двамата знаеха, че това е изпитание за лоялността им и че най-вероятно ще паднат на бойното поле още при първата схватка.
— Поне няма да ни се налага да газим в животински изпражнения като останалите — каза Брут, като погледна през рамо.
Сенека се насили да се усмихне. Легионите бяха разделени един от друг от хиляди животни и каруци и наистина тези, които бяха по-назад, трябваше да крачат по доста неприятен път.