Някъде пред тях бяха легионите, които бяха слезли в Орикон, водени от военачалник, чието име беше почти синоним на военна победа. Всеки от мъжете тук беше следил докладите от Галия и въпреки превъзходството в броя само малцина смятаха, че предстоящата битка няма да е истински кошмар.
— Мисля, че Помпей е готов да ни пожертва — каза Сенека толкова тихо, че Брут едва го чу, и потрепери. — Като си помисля колко далече стигнах от Корфиний, бих предпочел да не ни убият в първата битка само за да докажем верността си.
Брут погледна настрана. Беше започнал да мисли същото и все още се опитваше да намери изход. Четвърти легион на Лабиен вървеше точно зад кохортите му, а заповедите бяха болезнено ясни — всяко отклонение от тях щеше да предизвика бързо унищожение от собствения им тил. Въпреки че това щеше да обърка първоначалната атака на Помпей, Брут знаеше, че Лабиен е напълно способен на подобно безмилостно действие, и полагаше усилие да не поглежда назад, за да не покаже, че знае, че военачалникът го наблюдава. Усещаше критичността му със същата сила, както в Дирахий, и това беше започнало да му лази по нервите.
— Съмнявам се, че нашият любим предводител ще заповяда директна атака — най-после каза той. — Той знае, че Юлий ще прави планове и схеми в търсене на преимущество, а Помпей го уважава прекалено много, за да тръгне в нападение веднага. Юлий… — Спря и тръсна гневно глава. — Цезар по-скоро е направил капани и шипове в околността, изкопал е ями и е скрил навсякъде засади. Където и да ги открием, ще има капан, гарантирам ти го.
— Значи ние ще сме тези, които ще умрат, когато ги открием — мрачно отговори Сенека.
Брут изсумтя.
— Понякога има моменти, в които съжалявам за липсата ти на опит, което впрочем е комплимент. Помпей ще заеме позиция наблизо и ще изпрати съгледвачи да проверят района. След като има Лабиен за съветник, няма да ни изпратят, преди да имаме широк и чист път, по който да минем. Бих заложил живота си, че Лабиен вече го е направил. — Разсмя се, като забеляза как настроението на Сенека видимо се подобри. — Нашите легиони не са влизали в яростни схватки от времето на Ханибал и неговите проклети слонове, Сенека. Ние се учим от грешките си, а всеки нов враг се изправя пред нас за първи път.
Усмивката на Сенека повехна.
— Не и Цезар. Той познава Помпей и знае как воюваме.
— Но не познава мен — рязко отвърна Брут. — Никога не ме е познавал. И ние ще го разбием, Сенека.
Видя, че младият мъж е стиснал юздите толкова силно, че кокалчетата му са побелели, и се зачуди дали е страхливец. Ако Рений беше тук, щеше да изкрещи нещо, за да подсили смелостта на младия офицер, но Брут не можеше да намери нужните думи.
Въздъхна.
— Ако искаш, при първия сблъсък мога да те изпратя назад. В това няма нищо срамно. Мога да ти заповядам да отнесеш съобщение на Помпей. — Позасмя се и продължи: — Нещо като: „Виж какво направи, стари глупако“. Какво ще кажеш?
Сенека не се разсмя, а погледна твърдо мъжа, който така уверено яздеше до него.
— Не, това са моите хора. Ще съм с тях.
Брут го потупа по рамото.
— За мен е удоволствие да служа с теб, Сенека. Спри да се притесняваш. Ще победим.
Глава 13
Въпреки тежкото зимно наметало, което го пазеше от лютия студ, Помпей чувстваше, че замръзва в бронята си. Сякаш единствената топлина беше в горчивата течност, която се въртеше и се издигаше на вълни от стомаха към гърлото му — и го правеше слаб. Незасетите поля бяха покрити с напукани от студа буци пръст и напредването беше мъчително бавно. Спомни си, че на младини беше в състояние да пренебрегне и най-ужасните трудности на кампанията, но сега единственото, което можеше да направи, бе да стисне челюсти, за да не се чува тракането на зъбите му. От ноздрите на коня му излизаха облаци пара. Помпей разсеяно го потупа по шията. Мислите му бяха съсредоточени върху армията, която виждаше в далечината.
Не можеше и да иска по-добра наблюдателна позиция. Легионите на Цезар се бяха разположили на четирийсет мили източно от Орикон, в края на равнина, заобиколена от гора. Съгледвачите на Помпей бяха стигнали до билото на последния хълм и веднага бяха изпратили доклад до основните сили — вестоносците бяха минали покрай Брут и Сенека, без дори да ги погледнат. Помпей беше дошъл напред, за да се увери във видяното от тях, и сега наблюдаваше в подозрително мълчание.
Хапещият студен въздух поне беше ясен, нямаше мъгла. Въпреки че силите на Цезар сигурно бяха на поне две мили, се виждаха ясно сред хилавата трева на равнината. От това разстояние изглеждаха жалка заплаха, като малки метални брошки, забодени в твърдата земя. Бяха неподвижни като дърветата, които покриваха хълмовете, и Помпей се намръщи.