Лагерът вече добиваше форма. Хиляди легионери копаеха окопи и трупаха пръстта на височина два човешки боя. Всяко дърво на мили наоколо беше отсечено, заострено и забито в земята. Валовете от пръст и чимове подсилваха оградата и пазеха от огън и вражески оръжия. Само за часове буквално от нищото изникнаха укрепления, царства на реда и сигурността в тази пустош. Из целия лагер имаше факли на железни прътове — осветяваха нощта в трептящо жълто. Лабиен усети във вятъра аромата на готвено месо и празният му стомах закъркори. Но неговите собствени нужди трябваше да почакат още малко, така че той се насили да преодолее слабостта на тялото си.
Тримата ездачи бяха центуриони от Десети легион — Юлий беше изпратил старши офицери да говорят с Помпей, отбеляза Лабиен. Доведоха ги хора с извадени зад гърбовете им оръжия. Лабиен ги наблюдаваше с присвити очи. По негова заповед отведоха конете им.
— Дойдохме по заповед на Гай Юлий Цезар, консул на Рим — каза единият центурион. Стоеше уверено, сякаш не беше заобиколен от мъже, готови да го убият при първото по-рязко движение.
— Изглеждаш малко неук в дипломацията — отвърна Лабиен. — Предавай съобщението си. Чака ме вечеря.
Центурионът поклати глава.
— Не на теб, Лабиен. Съобщението е за Помпей.
Лицето на Лабиен не изразяваше и следа от раздразнението му. Не пропусна факта, че знаят името му, и се зачуди колко ли шпиони има Цезар в Гърция. Със сигурност бе трябвало да заповяда да ги убият, преди да стигнат до лагера. За жалост се беше поколебал и сега беше вече късно.
— Не можете да отидете при военачалника въоръжени — каза Лабиен.
Те кимнаха, свалиха мечовете и ножовете си и ги пуснаха в краката си. Вятърът фучеше, пламъците на факлите се люшкаха неудържимо.
— Свалете и дрехите си. Ще ви донесат други.
Тримата изглеждаха ядосани, но не възразиха и скоро трепереха голи. Личеше, че воюват от години — бяха целите в белези. Мъжът, който беше говорил, имаше особено впечатляваща колекция и Лабиен си помисли, че Цезар вероятно има отлични лекари, щом този центурион още е жив. Стояха голи без притеснение и Лабиен дори се възхити, че не се свиват от студ. Но пък наистина бяха нагли и той се замисли дали да не заповяда още по-старателно претърсване, но се отказа. Помпей и без това щеше да се зачуди на закъснението. Робите донесоха груби вълнени дрехи и вече посинелите от студ центуриони ги облякоха.
Лабиен огледа сандалите им за нещо необичайно, после сви рамене и нареди:
— Заведете ги в първи лагер, в командирската палатка.
Наблюдаваше лицата им внимателно — бяха безразлични като на войниците наоколо. Да, вечерята му трябваше да почака още малко. Беше прекалено любопитен защо Цезар е изпратил толкова ценни мъже на такава среща.
Първи лагер беше за единайсет хиляди войници и ключовите връзки в командната верига. Беше обграден от четири други с подобен размер, така че погледнати отгоре, биха изглеждали като листенца на цвете, нарисувано от дете. Три пътя пресичаха лагера и докато вървеше към командирската палатка на Помпей, Лабиен отбеляза как центурионите запомнят всяка подробност. Намръщи се при мисълта, че ще предадат наблюденията си на врага, и отново се замисли дали да не нареди да ги премахнат. Не искаше да пропусне още една възможност, така че се отдели от ескорта и даде бързи инструкции на един трибун от собствения си Четвърти легион. Без колебание мъжът отдаде чест и тръгна да събере хора за задачата, а Лабиен забърза да настигне хората на Цезар.
Щабната палатка беше до северната порта на лагера. Беше подсилена с греди и здрави въжета, солидна като каменна постройка и устойчива на ветрове и дъждове. Целият район беше добре осветен от факли, защитени от метални решетки. Пламъците им танцуваха на вятъра и хвърляха странни сенки. Лабиен настигна хората си, заповяда им да чакат навън, каза на пазача паролата за деня и влезе.
Помпей беше събрал десетина офицери. Палатката беше просто обзаведена, с една дълга маса и резбован дъбов стол за Помпей, покрай стените имаше пейки. На утъпканата земя горяха мангали, което правеше въздуха някак тежък от топлината. Лабиен почувства как от внезапната промяна в температурата по кожата му изби пот.