— Довел си ги тук? — попита Помпей и пак притисна корема си с ръце.
— Съблякох ги и ги претърсих, господарю. С твое позволение, ще заповядам да ги въведат.
Помпей направи знак към картите, които лежаха върху тежката маса, и един от офицерите бързо ги нави. След като вече нямаше нищо важно, което да видят центурионите, Помпей внимателно седна и нагласи тогата си на идеални дипли около краката си.
Тримата центуриони влязоха в палатката. Въпреки грубите дрехи късо подстриганите им коси и покритите с белези ръце разкриваха какви са. Придружителите им — все така с извадени оръжия — заеха местата си около стените на палатката и оставиха тримата мъже пред Помпей. Лабиен усети, че диша по-тежко — чакаше, съвсем забравил глада.
— Е, да чуем какво има да ми каже Цезар и кое е толкова важно, че да рискува живота ви — подкани ги Помпей.
В настаналата тишина се чуваше само пукането на огъня в мангалите.
Центурионът, който беше говорил и преди, направи крачка напред и, като един, пазачите в палатката се раздвижиха. Той ги погледна, все едно се забавляваше от действията им.
— Казвам се Децим, господарю. Центурион в Десети легион. Срещали сме се веднъж, в Ариминум.
— Помня те — отговори Помпей. — На срещата с Крас. Беше там, когато Цезар донесе златото от Галия.
— Бях, господарю. Консул Цезар предпочете да прати при теб човек, когото познаваш, за да ти покаже добрата си воля.
Помпей почервеня от гняв.
— Не използвай тази лъжлива титла в мое присъствие, Децим. Мъжът, когото следваш, няма правото да се нарича консул.
— Той беше избран от гласувалите центурии, господарю, в съгласие с най-древните традиции. Претендира за власт и права, дадени му от гражданите на Рим.
Лабиен се намръщи. Чудеше се какво се надява да постигне Децим, като се противопоставя на Помпей на толкова ранен етап от срещата. Не можа да избегне притеснението, че думите са предназначени за другите мъже в палатката — те несъмнено щяха да ги обсъдят с приятелите и другарите си. Сякаш споделяше същото подозрение, Помпей огледа присъстващите с присвити очи.
— Тъй като съм диктатор, дори лъжливите консули трябва да се подчиняват на заповедите ми, Децим. Но подозирам, че не си тук, за да оспорваш този въпрос.
— Не, господарю. Беше ми заповядано да поискам войниците, които са лоялни към Рим, да напуснат този лагер и да напуснат бойното поле, или да се присъединят към легионите на Цезар срещу теб.
Помпей изрева и скочи. По негов знак тримата пратеници бяха повалени на колене от пазачите. Никой от тях не издаде звук. Помпей едва се владееше.
— Господарят ти се е побъркал, Децим. Тук няма предатели.
Мъжът изглеждаше леко замаян от удара. Вдигна ръка да потърка тила си, но се отказа. Пазачите бяха готови да го посекат и по най-малкия повод.
— В такъв случай имам поръчението да предложа мир, господарю. За доброто на Рим Цезар те моли да го чуеш.
Помпей едва успяваше да запази самообладание. Вдигна ръка, готов да заповяда да убият центурионите. Децим го гледаше, очите му блестяха на светлината на факлите.
— Предупреждавам те, Децим — най-после каза Помпей. — Няма да търпя такова нахалство в собствения си лагер. Подбирай си внимателно думите или ще умреш.
Мъжът кимна и продължи:
— Цезар иска да се знае, че служи преди всичко на Рим, който стои над неговата сигурност и неговите амбиции. Не иска армиите на Рим да се унищожат взаимно и поколения наред градът да остане зле защитен. Предлага мир при определени условия.
Помпей стисна юмрук и един от мъжете с Децим потръпна: очакваше всеки миг да усети студеното желязо в гърба си. Децим обаче дори не мигна — гледаше Помпей право в очите.
Пред палатката се чуха високи гласове.
Секунда по-късно влязоха Цицерон и още двама сенатори и покритите им с ледени кристали наметала сякаш изсмукаха топлината. Цицерон веднага се ориентира в ситуацията, поклони се на Помпей и каза:
— Дойдох да представлявам сената на тази среща.
Помпей се наежи. Не можеше да го изгони, докато тримата центуриони го гледаха.
— Добре сте дошли. Лабиен, преместете пейка за сенаторите, така че да могат да станат свидетели на наглостта на Цезар.
Сенаторите се настаниха. Децим вдигна заинтригувано вежди и попита:
— Трябва ли да повторя онова, което казах?