Спокойствието му беше необичайно за мъж с меч до шията и Лабиен се зачуди дали не е дъвкал от корените, за които се твърдеше, че притъпяват страха. Помпей нервно заприглажда тогата си, после каза на Цицерон:
— Цезар ни предлага мир. Подозирам, че това е поредният опит да всее неразбирателство сред нас.
Децим за момент наведе глава, пое дълбоко дъх и каза:
— Моят господар твърди, че правата му са дадени от народа на Рим на законни избори. С тези права той поема отговорността да избегне войната, ако това е възможно. Бои се, че сблъсъкът между нас ще остави Гърция оголена и Рим незащитен. Той мисли първо за Рим.
Цицерон се наведе напред като стар ястреб.
— Но има и скрито жило, нали? Не очаквам, че Цезар е дошъл в Гърция, та мекушаво да се откаже от амбициите си.
Децим се усмихна.
— Няма жило, сенаторе. Той търси мирно разрешение, защото не иска да види Рим отслабен.
— Какво предлага? — попита Цицерон.
Помпей почервеня от яд от намесата на възрастния мъж, но гордостта му попречи да покаже гнева си пред най-висшите си военни.
Сякаш усетил неудобството му, Децим отклони поглед от Цицерон и се обърна директно към Помпей:
— Цезар предлага временно примирие. През това време никой няма да бъде наказан или отговорен за действията на военачалниците си.
Отново си пое дълбоко дъх и Лабиен се стегна: усети напрежението му почти физически. Децим продължи:
— Иска само Помпей да вземе малка почетна охрана и да напусне Гърция, може би при миролюбиви съюзници. Армията му ще се върне по местата си и няма да бъде наказана, че е вдигнала оръжие срещу законно избрания консул на Рим.
Помпей се изправи и пристъпи към коленичилите мъже. Почти се задушаваше от ярост.
— Господарят ви наистина ли мисли, че ще приема мир при такива условия? По-добре да умра, отколкото животът ми да зависи от неговото благоволение.
Лабиен огледа останалите мъже в палатката. Наистина съжаляваше, че не бе заповядал пратениците да бъдат убити, преди да стигнат до Помпей. Кой знае каква вреда щеше да нанесе предложението им, особено когато стигнеше до обикновените войници!
— Ще му съобщя отговора ти — отвърна Децим.
Помпей поклати глава, изражението му стана още по-твърдо:
— Не, няма. Убийте ги.
Цицерон ахна и се изправи. Децим също стана, щом чу заповедта. Един легионер пристъпи към центуриона и Децим вдигна ръце и оголи гърдите си. И каза:
— Ти не си способен да водиш Рим.
Изпъшка, докато мечът влизаше в гърдите му.
Болката разкриви чертите му и въпреки това той не падна, а хвана дръжката на меча с две ръце. И докато гледаше Помпей в очите, я натисна към гърдите си и изкрещя от ярост.
На другите двама прерязаха гърлата. Палатката се изпълни с лепкавата миризма на кръв. Дори Помпей беше смаян от изключителната смелост на Децим. Седеше на резбования стол и не можеше да откъсне поглед от телата в краката си.
Лабиен — нямаше кой друг да даде заповеди в този момент — нареди да изнесат мъртвите и на пазачите да ги последват. Не можеше да повярва на подвига на Децим, както и на пълното му безразличие към смъртта. „Цезар е постъпил умно, като е изпратил такъв мъж“, призна пред себе си.
Още преди зазоряване всеки войник в лагера на Помпей щеше да е чул за думите и действията на центуриона. Войниците уважаваха смелостта повече от всичко друго. Намръщи се при мисълта как най-добре да се справи с разпространението на новината. Дали не можеше да притъпи силата на историята с друг слух? Щеше да е трудно при толкова много свидетели. Познаваше войниците си. Някои от тях все пак щяха да се замислят дали са избрали правилния военачалник.
Излезе навън — вятърът фучеше — и придърпа плаща около себе си. Не можеше да не оцени идеята на Цезар да жертва три живота за такъв ефект. Да, бяха изправени пред безмилостен враг и когато дойдеше моментът, той щеше да се радва още по-силно на унищожаването на Цезар.
Мислеше за собствения си военачалник. Познаваше мъже, живели с години с язва или херния. Спомни си за един стар другар по палатка, който с удоволствие показваше малката бучица на корема си и дори събираше монети от онези, които искаха да я натикат обратно с пръст. Надяваше се, че не болестта на Помпей е причината за отслабналия му дух. Защото ако беше така, нещата можеше само да се влошат.
Глава 14
Юлий не си спомняше някога да му е било толкова студено. Знаеше, че ще трябва да пресече Гърция през зимата, и беше снабдил хората си с най-добрите наметала и вълнени дрехи. След нощния поход само с няколко хапки жилаво месо, за да поддържа силата му, мислите му сякаш се движеха по-бавно, все едно умът му беше замръзнал.