Обзе го горчив срам, като видя страха по лицата им. Беше отвратен от собствената си слабост. С огромно усилие се овладя и стисна разтрепераните си ръце зад гърба си.
Теренция вирна брадичка и каза подигравателно:
— Значи убиваш враговете си и смяташ, че правиш нещо прекрасно, така ли? Все едно касапин да пее песни за прасетата, които коли всеки ден. — Една от другите жени посегна към ръката й да я спре, но тя я отблъсна. — Ти си тук, защото така си решил, Цезаре. Не забравяй това! Можеше да се върнеш в Галия с тези легиони, които те „обичат“. Ако ценеше живота им, щеше да го спасиш.
Всички се вцепениха. Нещо в пребледнялото от гняв лице на Юлий я накара да осъзнае, че е прекалила, и тя погледна настрани и прехапа устна.
След дълго мълчание Цезар заговори с ужасяващ глас:
— Да, много мъже ще умрат, но те дават живота си, защото разбират повече, отколкото ти би могла да разбереш. Ние сме тук, за да изградим бъдещето, не заради друго. Няма да ни управляват царе. Заради твоята сигурност, заради нашите граждани в Испания, Гърция и Галия, ние сме тук, за да възстановим републиката. Това е мечта, която си заслужава. Кое ни прави различни от племената в Галия или от мъжете на Гърция? И ние ядем, спим, търгуваме. Но има и друго, Теренция, и то е повече от удобството и повече от златото. Повече дори от семействата, които трябва да изхранваме. Ти се подиграваш, защото не можеш да разбереш, че има време, когато мъжете зарязват работата си и казват: „Не, това е прекалено, не мога да го понеса“.
Теренция вероятно щеше да възрази, но една от жените край нея я спря с дрезгав шепот. Тя се сви под погледа на Юлий и не се осмели да го погледне отново.
— Ако сте разумни, ще кажете на сената, че имам само един враг в Гърция и съм му предложил заточение вместо война. Доказах благородството си в Корфиний. Кажете им да си спомнят, че съм консул по волята на същите граждани, които гарантират тяхната власт. Рим е с мен. — Погледна твърдите им лица и сви рамене. — Кажете на хората ми от какво имате нужда, но бъдете разумни. Аз ще съм на стените. Ще изпратя съобщение до съпрузите и бащите ви, че сте защитени и здрави. Това е всичко.
И без повече думи Юлий се обърна и тръгна обратно към огромните врати на храма. Очите го боляха от изтощение и мисълта да се отпусне в някое меко легло го привличаше неудържимо. Знаеше, че умореното му тяло ще издържи още известно време, но с това поемаше риска да направи погрешна крачка в тази жизненоважна нощ. Все още се движеше по ръба на бръснача и едно подхлъзване можеше да му струва войната.
Центурионът за миг срещна погледа му и кимна, за да покаже, че е слушал и разбрал всичко. Юлий му отвърна с лека усмивка и излезе в студената тъмнина. Зората все още беше далече и скованият град беше смълчан от страх пред нашественика.
Помпей вдигна поглед към стените на града, благодарен за тъмнината, която скриваше отчаянието му. Не бяха стигнали до Дирахий, преди Цезар да успее да влезе зад стените му. Болката в стомаха му беше все едно го ядяха жив отвътре. Кашичките на лекаря, които в началото му помагаха, вече бяха почти безполезни. От устните му се изтръгна тих стон и той притисна корема си с юмрук. Преди да излезе, беше попил кръв от устните си и гледката на червените капки, обагрили бялата кърпа, го хвърлиха в ужас. Собственото му тяло се обръщаше срещу него. Той вкопчи пръсти в плътта си, сякаш искаше да изтръгне болестта със сила. Не можеше да си позволи да боледува. А настояванията на сената ставаха все по-досадни. Сякаш усещаха слабостта му и бяха готови да го разкъсат на парчета.
Само твърдата съпротива на войниците бе спряла Цицерон и още неколцина да не влязат в палатката му. Какво щеше да спечели от поредната караница с тях? Не можеше да понесе мисълта, че трябва да е учтив с тези изплашени мъже, които хленчеха за жените и робите си.
Не знаеше какво ще направи Цезар с града. Естествено запасите щяха да изчезнат в зейналите гърла на легионите му. Помпей беше изслушал равнодушната оценка на техните собствени запаси от Лабиен и благодари на боговете, че предвидливо беше преместил част от храната преди началото на войната. Поне неговите мъже нямаше да гладуват, докато Юлий затлъстяваше от осоленото телешко и черния петмез.
Чу тропот на копита и вдигна глава към черния силует на приближаващия се Лабиен. С усилие застана по-изправено, за да го посрещне, и отпусна ръката си. Болката в стомаха му сякаш се усили, но той нямаше да го покаже за нищо на света.
— Какво има пък сега? — сопна се, докато Лабиен слизаше от коня.
— Вестоносец от Цезар, господарю..
И двамата се сетиха за тримата центуриони, които беше пратил Юлий, и се зачудиха дали и този мъж ще се опита да посее разногласия в лагера им.