— Да го доведат в палатката ми, Лабиен. И не казвай на никого, ако държиш на чина си.
Помпей се стараеше да запази равнодушно изражение, въпреки че стомахът му го разкъсваше от болка. Мина покрай охраната си, без да изчака отговора, и влезе в палатката си, готов да чуе какво иска Цезар.
Едва се беше настанил, когато Лабиен доведе пратеника. Въпреки студа по челото на Помпей изби пот и той я попи с кърпата си, без да обръща внимание на покафенелите петна засъхнала кръв.
Вестоносецът беше висок и слаб, с късо подстригана коса и тъмни очи, които попиваха всеки детайл от мъжа, пред когото се беше изправил. Помпей се зачуди дали ще съобщи за болестта му и събра цялата си сила, за да превъзмогне болката. Нито следа от нея не трябваше да достигне до този човек.
— Е? — попита той нетърпеливо.
— Моят господар иска да знаеш, че семействата на сената са живи и здрави. Ще ти ги върне на зазоряване. Град Дирахий ще е твой по пладне. Забрани всякакво плячкосване и насилие.
Лабиен примигна от изненада. Беше нечувано някоя армия да се откаже толкова лесно от спечелено предимство.
— Какво иска? — попита Помпей, изпълнен с подозрение.
— Три дни, господарю. Предлага ти семействата на сенаторите и града в замяна на запасите в него и три дни примирие, през които да успее да се отдалечи. Настоява да приемеш тези условия.
— Лабиен — каза Помпей, — изведи го навън, докато помисля.
В момента на безценно усамотение се наведе напред и се присви. Когато Лабиен се върна, отново беше изправен, но лицето му блестеше от пот.
— Добре ли си, господарю?
— Просто малко ме заболя. Какво мислиш за тези условия?
Съзнанието на Помпей беше замъглено и болката правеше планирането почти невъзможно. Лабиен заговори бързо:
— Изглеждат щедри, но хората ни отново ще видят, че Цезар действа като държавник. Ще видят семействата освободени, а дните на временно примирие ще са поредната победа, в която сме принудени да следваме волята му. — Замълча за момент. — Ако залозите не бяха толкова високи, бих нападнал на зазоряване, когато отвори портите, за да освободи семействата.
— Но те могат да бъдат избити при подобен ход — сопна се Помпей.
Лабиен кимна.
— Това е риск, въпреки че се съмнявам. Цезар обаче ще е лишен от възможността да прояви щедростта си спрямо нас. Бойният ни дух спада. Заловихме още трима, които се опитваха да избягат.
— Да бъдат екзекутирани пред строя. Ще им припомня дълга им с кръвта на тези мъже.
— Помислих си, че може първо да ги разпитаме, господарю, и…
— Не. Убий ги на зазоряване за урок на останалите. — Той се поколеба. Гневът му се бореше с желанието да отпрати Лабиен и да се отдаде на болката си. — Ще му дам примирието, Лабиен. Нямам друга възможност, ако искам да подновя диктатурата си. Семействата на сенаторите трябва да бъдат защитени.
— Ами градът, господарю? Ако го оставим да си тръгне без съпротива, той ще има запаси, които ще му позволят да остане на бойното поле поне три месеца. Трябва да нападнем, щом освободи семействата на сенаторите.
— И колко време според теб ще мине, преди и последният войник да разбере, че съм нарушил думата си? Не виждаш ли, че не ми е оставил никакъв избор? — възрази Помпей.
— Това е възможността да го победим — тихо отвърна Лабиен.
Помпей го гледаше. Искаше му се да го няма. Очите му се рееха над чукчето и хаванчето, в което беше останала много малко от кашата, която имаше преди час. Трудно можеше да понесе мисълта Лабиен да остане дори още минута край него. Спомни си времето, когато клетвата му го направи този, който бе в момента.
— Върви си. Цезар ми предлага добра цена за три дни примирие. След това ще съм свободен да подновя войната срещу него. Върви си.
Лабиен стегнато отдаде чест и каза:
— Ще предам заповедта ти на вестоносеца, господарю.
Най-после сам, Помпей извика лекаря и затвори очи. Болката го погълна.
Глава 16
Юлий преглътна последната хапка и въздъхна удовлетворено. Всяка каруца в легионите му скърцаше от тежестта на запасите, които бяха взели от града. За първи път от пристигането в Гърция хората му се хранеха добре. Новата им увереност се забелязваше във вървежа им и дори студът сякаш не хапеше толкова яростно.
Събраните в командната палатка военачалници бяха във ведро настроение — пиеха чудесно вино и лакомо нагъваха мръвки и топъл хляб, омесен от гръцко жито. Фактът, че всичко това беше от запасите на Помпей, сякаш го правеше още по-вкусно.