Домиций отдаде чест. Ръката му трепереше. Юлий изчака, докато той излезе, и заговори:
— Никога не съм мислил, че ще видя някой от моите легиони да бяга от страх. — Огледа военачалниците си: те не смееха да срещнат очите му. — Държах знамето на легиона, а те го пренебрегнаха. Минаха покрай мен. — Тръсна глава. — Оставих го там, на Помпей. Той държи честта им, може да задържи и знамето им.
Всички чуха виковете и трополенето на крака — Трети и Десети се събираха. Юлий седеше, загледан в нищото, военачалниците му чакаха. Загубата сякаш го беше състарила и когато най-накрая се изправи, очите му бяха невиждащи и уморени.
— Заемете местата си, приятели. Денят е като всички други — каза той и махна към изхода. Без да кажат и дума, те излязоха от палатката. Юлий ги последва навън под бледото слънце.
Трети легион стоеше в мълчаливи редици върху замръзналата земя. Носеха щитовете и мечовете си, но стояха като мъже, очакващи екзекуция, със страх в очите.
Зад гърба им стоеше Десети — до един корави мъже. Юлий си спомни как някои от тях бяха побягнали при битката със Спартак. Чудеше се дали някой от тях сега се сеща за онзи кървав ден, когато Помпей беше заповядал избиването на всеки десети от тях. Войниците, избрани чрез преброяване, бяха пребити до смърт от най-близките си приятели. Това беше най-ужасяващото, което Юлий бе виждал, но от останалите беше създал Десети и му беше дал това име, та бойците да си спомнят за онзи ден.
Трети легион мълчаливо го чакаше да заговори. Студеният вятър минаваше през редиците. Юлий отиде при коня си и го яхна.
— Вие се бихте с мен в Галия — каза той високо. — Трябва ли да назовавам племената и битките? Хелветите. Суебите. Белгите. Нервите. Още? Бихте се с мен в Герговия, Алезия, срещу Верцингеторикс и в Британия. Бяхте с мен, когато пощадих мъжете от Корфиний. Тук заедно, с мен превзехте Дирахий.
Спря и затвори очи, намръщи се от отвращение.
— Когато побягнахте, оставихте честта си на бойното поле. Всичко, което бяхте, се превърна на пепел тази нощ. Вие ме опозорихте и посрамихте. Никога не съм вярвал, че ще видя такова нещо. Не и от вас. Само моят Десети е бил по-дълго с мен.
От височината на седлото можеше да погледне над събраните редици. Мъжете гледаха право напред, без да се осмелят да вдигнат очи към него. Някои трепереха от унижение, сякаш беше баща, който мъмри непокорните си синове. Той тръсна глава и се загледа пред себе си.
— Животът ви не струва нищо — каза прегракнало накрая; изричаше думите с мъка. — Може да има само една отплата за страхливостта.
Октавиан подкара коня си пред редиците, стигна до Юлий и му заговори тихо:
— Господарю, Десети няма достатъчно хора. Нека изберат най-добрите от тях.
Юлий обърна зачервените си очи към младежа, помисли и кимна. Вдигна глава и отново заговори на Трети:
— Нямам синове. Никога не съм имал нужда от синове, докато имах вас. Но вие ме опозорихте. — Изкашля се и извиси глас, колкото можеше: — Моят Десети няма достатъчно хора. Те ще минат между редиците ви и някои от вас ще запълнят техните. Останалите… от останалите ще бъде убит всеки десети. Оцелелите ще заемат местата на загиналите във верните ми легиони. Нямам повече нужда от вас.
Тих шепот се надигна в редиците на Трети. Никой обаче не помръдна. Юлий усещаше умолителната нотка в гласовете им и си наложи твърдост.
— Десети легион! Минете напред и изберете най-добрите. Ще наблюдавате това, което ще последва.
Гледаше как центурионите на Десети минават между бойците на Трети. Беше изтощен, обзе го отчаяние. Предишната нощ бяха загубили хиляди — загинали или заловени. Въпреки това в легиона ветеран бяха останали повече от три хиляди души. Не можеше да ги освободи от военна служба толкова далече от Рим. Щяха да тръгнат да просят по селата и градовете на Гърция, за да оцелеят, дори да мародерстват. Щеше да разпространи зараза от римски граждани, които след това щяха да бъдат преследвани и убити. Нямаше друг избор, освен да обагри деня с кръвта им. Бяха побягнали.
Офицерите на Десети посочваха избора си с кратко докосване по рамото. Всеки от избраните мъже сякаш се свиваше, като че ли не можеше да повярва какво се случва. Оставяха празнини в редиците, щом поемеха назад към Десети, и по лицата им се четеше едновременно унижение и облекчение.
Изборът се проточи. Юлий хвърли подозрителен поглед към Октавиан и видя, че той също го гледа. Беше скован от напрежение и когато Юлий отвори уста, за да прекъсне процедурата, видя как Октавиан клати мълчаливо глава: гледаше го умолително. Юлий отново се обърна към легиона и не каза нищо.