Избраните мъже се преподреждаха до Десети и скоро стана ясно, че офицерите са интерпретирали заповедта както им е изгодно — спасяваха всички. Юлий реши, че зад тази идея стои Октавиан, но само можеше да наблюдава как всеки от мъжете в Трети бива докоснат по рамото и тръгва назад. Скоро отпред не остана никой и Юлий видя как по лицата на мъжете от Трети започва да се появява надежда — разбираха какво става. Октавиан го гледаше все така умолително.
— Какво направи? — тихо го попита Юлий.
— Сега животът им принадлежи на Десети — отвърна Октавиан. — Моля те. Не ги наказвай.
— Ти ме измами — сухо каза Юлий.
— Трети го няма, господарю. Тези мъже отново са твои. Няма да го забравят, ако им дадеш възможност.
Юлий се замисли колко се е променил от някогашното немирно момче. Октавиан беше надраснал младостта си. Знаеше, че са го преметнали, но изпита странна гордост, че го е направил негов роднина.
— Тогава са твои. Домиций ще води Десети.
Октавиан се размърда на седлото и попита:
— Ти го пощадяваш?
Юлий кимна.
— Явно все още мога да те изненадам. Но пък това е единственият изход сега. Този „нов“ легион ще се бие добре за теб, тъй като ти го спаси. Ако оставя Домиций да командва други, а не моя Десети, той ще изгуби достойнството си и ще отслаби дисциплината. Което пък ще покаже, че не го държа отговорен за провала. — Замълча замислено. — Всъщност е така. Трябваше да предположа, че може да закъснее, и да направя друга система сигнали. Вече е прекалено късно, но отговорността все пак е моя.
Октавиан осъзна, че схемата му за спасяване на Трети няма да бъде провалена, и се отпусна. Беше дал на Юлий възможност да унижи и него, и Десети — или да получи най-доброто от тях. Хитростта му всъщност допадна на Юлий.
— Избрал ли си им име? — попита Юлий.
Дали Октавиан беше мислил толкова напред? Явно беше, тъй като отвърна незабавно:
— Четвърти Гръцки легион.
— Вече има легион с това име — отвърна хладно Юлий. — Нощес се бихме точно с него. Лабиен го командва.
— Знам. Следващия път, когато се срещнем в битка, те ще се бият сърцато, за да си спечелят правото да го запазят — отвърна Октавиан.
Търсеше по лицето на Юлий знак за одобрение и Юлий го тупна по рамото и каза:
— Добре. Но ако побягнат пак, ще бъда жесток с тях — ще ги екзекутирам до последния. И тебе също, Октавиан. Все още ли искаш да ги предвождаш?
Октавиан не се поколеба.
— Да, господарю. — И отдаде чест, обърна коня и отиде да застане пред новия си легион.
— Моят Десети ви спечели нова чест — каза Юлий и гласът му отекна над всички. — Щом те са видели във вас достойнство, не мога да им го откажа. Вече няма Трети и името му ще бъде заличено от документите на сената, когато се върнем в Рим. Не мога да върна назад историята ви. Мога само да ви предложа ново начало и ново име. Ще бъдете Четвърти Гръцки легион. Знаете, че това е името на мъжете, с които се срещнахте тази нощ. Ще им го отнемем и когато следващия път се бием с тях, ще си вземем с него и честта.
Войниците — вече разбираха, че са спасени — надигнаха глави с облекчение.
— Домиций няма вина и ще командва Десети, за да докаже честта, която му оказвам. Октавиан поиска да получи новия Четвърти и аз приех. Помнете, че вашият живот идва от честта на Десети и че трябва да носите тази чест гордо. Не ги посрамвайте.
Огледа мъжете пред себе си и усети, че част от срама от предишната нощ е измит. Вече знаеше, че Помпей е загубил смелостта си. Можеше да бъде победен.
Лабиен стоеше неподвижно на плаца в Дирахий. Повече от две хиляди от Трети легион на Цезар бяха на колене в червената прах, с вързани зад гърба ръце. Вятърът свиреше през двора и ги засипваше с пепел.
Лабиен все още беше ядосан на мъжа, който наблюдаваше ставащото от гърба на чудесния си испански жребец. Но знаеше задълженията си и нямаше да се поколебае да даде заповед за екзекуцията. Дванайсетимата офицери бяха охранявани в една барака — щяха да ги мъчат за информация. Останалите просто трябваше да послужат за пример за назидание.
Лабиен погледна Помпей — чакаше кимването му. Не можеше да се освободи от чувството, че трите легиона, които беше събрал Помпей, нямат нужда да виждат още римска кръв. Бяха видели достатъчно пъти проливането на своята собствена, за да научат нещо ново от процедурата. „Това не е за тях — помисли си. — За Помпей е“. Вероятно диктаторът вече разбираше какъв глупак е бил да спре конницата предишната нощ. Лабиен беше изпратил съгледвачите си на зазоряване и те не откриха и следа от по-голяма армия. Знаеше, че информацията ще се разпространи и това ще повлияе още по-зле на бойния дух.