Провери катарамата, която придържаше пластините на бузите му, и затвори главата си в метал.
Влезе Сенека. Знаеше, че не трябва да прекъсва ритуала, и зачака, но Брут го погледна, усмихна се и попита:
— Готов ли си?
— Да. Но не дойдох за това. Някакъв човек от града е дошъл да те види.
— Отпрати го — отвърна незабавно Брут. — Каквото и да иска да ми каже, може да почака. Тръгваме на зазоряване.
— Казах му да се маха, но той ми даде това.
И му подаде един пръстен, който Брут познаваше много добре. Пръстен с прост златен печат. Ръката му леко потрепери, когато го взе.
— Знаеш ли какво е това? — попита Брут.
Сенека поклати глава. Брут потърка с пръст герба с кръстосани стрели, който някога принадлежеше на Марий. Почувства топлината му и благодари на боговете, че Сенека не е разбрал значението му. Ако Помпей го беше видял или някой от по-възрастните сенатори, това щеше да означава смъртта му.
— Доведи го при мен — каза той и освободи робите. Сенека го изгледа озадачено, но отдаде чест и излезе, без да каже и дума.
Брут плувна в пот. Помисли, отиде до масата, където лежаха оръжията му, и взе гладия, който бе спечелил на турнира в Рим. Също като бронята му, той беше красив, добре балансиран и изработен от най-доброто желязо на света. Понечи да го изтегли от ножницата, за да провери острието за нащърбвания, както беше правил стотици пъти, но в този момент Сенека се върна заедно с непознатия.
— Остави ни сами, Сенека — каза Брут; гледаше новодошлия. Не беше вдъхновяваща гледка — приличаше на най-обикновен гръцки селянин, такива имаше стотици и хиляди в града. За момент Брут се зачуди дали просто не е намерил пръстена и не е дошъл за награда… но защо би го донесъл точно на него?
— Откъде взе това? — попита той и показа пръстена.
Мъжът — изглеждаше нервен — изтри потта от челото си.
— Дадоха ми го, господарю. От негово име.
— Кажи името му — прошепна Брут.
— Цезар — отвърна Цецилий. — Аз съм негов шпионин.
За момент Брут затвори очи, усещаше, че се приближава опасност. Дали това не беше още една проверка от Лабиен? Той беше достатъчно лукав, за да измисли подобно нещо. Можеше да чака отвън с цяла центурия, за да го отведат на разпит. Но пък със сигурност щеше да забележи някаква нервност у Сенека, някакъв сигнал, че нещо не е наред.
— Защо ми го донесе? — попита Брут и отпуска ръка на дръжката на меча си — повече за успокоение, отколкото заради заплаха. Цецилий видя движението му и сякаш се обиди.
— Бях изпратен, за да докладвам за армията на Помпей, господарю. Виждал съм те много пъти в града, но не те приближих, за да не те изложа на опасност.
— Но защо сега? — настоя Брут. „Игри и отново игри“, помисли си. Ако този човек наистина беше шпионин, защо Юлий би го излъгал? Нямаше логика.
— Напускам Дирахий, господарю. Някой трябва да предупреди Цезар, а мисля, че аз съм единственият оцелял от шпионите му. Не очаквам да се върна тук и мислех, че може да искаш да му отнеса някакво съобщение.
— Стой тук — изсумтя Брут, отиде до входа на палатката и надникна навън. Огледа се, но не видя нищо странно. Навсякъде щъкаха забързани мъже, подготвяха се за похода. Нямаше признак за хората на Лабиен и за някаква заплаха към него. Той тръсна объркано глава и се върна вътре.
„Ако този дребосък е убиец, Юлий е направил много лош избор“, помисли си. Сграбчи Цецилий и го претърси грубо, но внимателно. Хрумна му, че Помпей ще се зарадва да му доведат шпионин, но отхвърли тази идея още при появата й. Помпей беше убеден, че той играе някаква добре изпипана двойна роля. Нямаше да е от полза да усили подозренията точно преди началото на похода.
Нещо от мислите му се изписа на лицето му и Цецилий се сви под погледа му.
— Господарю, ако няма никакво съобщение, да тръгвам.
Брут го огледа внимателно. Изглеждаше искрен… но Юлий го беше подвел и това беше ужасно. Освен ако целта не беше Помпей да го разкрие. След мъчения този човек би казал всичко, което знае, и с Брут щеше да е свършено. Усмихна се — най-после бе разкрил загадката. Отиде при оръжията си и извади камата със сребърна дръжка от ножницата й.
Цецилий го наблюдаваше с нарастващо притеснение.
— Господарю, трябва да тръгвам. Искам да…
Брут кимна и спокойно се приближи към него.
— Разбирам. — И с едно-единствено рязко движение хвана Цецилий за косата и прекара острието през гърлото му, а после пусна тялото на пода. Дребният шпионин заби пръсти в раната и се затресе в агония.