Заповедта за спиране разцепи въздуха и Брут яростно дръпна юздите. Легионите на Юлий все още вървяха пред тях и всяка загубена миля щеше да е още една, която те трябваше да извървят на следващия ден. Беше му странно да мисли колко добре познава мъжете в редиците на Цезар. Години наред се беше бил рамо до рамо с тях й буквално можеше да чуе гласовете на приятелите си. Част от него усещаше болка заради тази някогашна близост, но вече нямаше връщане. Юлий беше някъде там, отпред, и Брут искаше да го види мъртъв.
Докато вдигнат стените и изкопаят окопите, падна нощ. Помпей беше наредил цялата армия да бъде събрана само в един лагер. Това беше град в пустошта и между сигурните му стени гръцките легиони точеха мечовете си и ядяха, без да говорят, насядали край огньовете. Някои се молеха, а онези, които бяха грамотни, изкараха по няколко монети да пишат прощални писма вместо приятелите си. Не се чуваше смях, не се пееха песни и Брут се чувстваше неспокоен. Мрачното настроение беше потискащо.
Сенека седеше загледан в пламъците и бавно дъвчеше печена наденица. Щом Брут се приближи, скупчилите се около огъня мъже се отдръпнаха. Той въздъхна, седна и ги огледа. Те мълчаха и той се зачуди какво ли са говорили, преди да дойде.
— Леле, каква весела компания — каза на Сенека. — Надявах се поне да чуя малко пеене. — Сенека се усмихна, но не отговори и Брут вдигна вежди. — Знаете, че направих много за вас. Намерих галера, с която да ви доведа в Гърция, нали? Отдадох ви времето и опита си. Да се е случвало, в знак на благодарност, някой от вас да е лъскал бронята ми или да е отделил някоя монета от надницата си? Не. Някой да ми е предложил поне вино?
Сенека се засмя.
— Ще пийнеш ли глътка вино? — И посегна за меха.
— Не. Не глътка — отвърна Брут и взе металната чаша от ръцете на мъжа до себе си. Той само примигна от изненада.
— Знаете, че ще победим — каза Брут и протегна чашата да се чукне със Сенека. Младият мъж изпи своята, без да каже и дума. — Той не може да спре конницата ни, нали? А щом му минем в гръб, ще го навием като стар килим. Чухте как е побягнал от Лабиен, нали? Как мислите, че ще се изправи срещу всички нас?
Сенека кимаше, сякаш беше загубил част от мрачното си настроение. Когато научи новината как предишният му легион е бил обърнат в бяг, Брут беше сигурен, че това е бил някакъв хитър план. Беше препуснал още призори, за да огледа терена, но нямаше никакви следи от засада. Все още му беше трудно да повярва. По някакъв начин това беше извратено удоволствие — под негово командване Трети никога не беше бягал. Вероятно Юлий беше загубил връзка с тях.
След като изпи виното си, бръкна под бронята и извади торбичката със заровете. Избра два, без да ги поглежда, и ги пусна в чашата. Звукът подейства като магия на мъжете наоколо и ги накара да вдигнат очи с внезапен интерес.
— А, привлякох вниманието ви значи — весело каза Брут. — Ще направим ли малка игра преди тръгване? Мисля да си купя нов кон, но парите не ми стигат.
След около час Лабиен мина покрай групата и видя Брут в средата. Смехът и виковете бяха привлекли много зяпачи, а край тях бяха започнали и други игри. Бавно издиша, докато наблюдаваше как Брут прибира купчина монети и без притеснение се радва на успеха си. Лабиен се усмихна, преди да продължи.
Призори Помпей извика лекаря. Стомахът му беше твърд и подут, а кожата му беше толкова опъната, че предизвикваше болезнен спазъм дори и при най-лекото докосване. Скърцаше със зъби, докато го опипваше със сковани пръсти. Ядът му го предпазваше от болката. Той се задъха. Трябваше ли да позволи на лекаря да го среже? Имаше нощи, в които се чувстваше толкова зле, че от отчаяние сам би взел ножа. Всяка сутрин си фантазираше за тънкото острие, което би освободило всички газове и гнойта, които го издуваха, но после се насилваше да се облече и увиваше подутината, така че никой друг да не може да я забележи.
Потърка лицето си със загрубялата си ръка и видя, че блести от пот. Очите му бяха лепкави и възпалени и ги разтърка, ядосан, че тялото му го предава.
Седна на ръба на сламеника, приведен над издутата кожа. Лекарят влезе и се намръщи, като видя болезнения му тен. С мрачно мълчание остави на земята торбата с инструменти и пристъпи към него. Постави студена длан на челото му и поклати глава.
— Имаш треска, военачалнико. Има ли кръв по тоалетната?
— Направи си смесите и се махай — сопна се Помпей, без да отваря очи.
Лекарят знаеше, че е по-разумно да не отговаря. Извади чукчето, хаванчето и разни шишенца. Помпей едва отвори едно око, за да го наблюдава как добавя съставките и ги счуква на бяла каша. Лечителят усети интереса и протегна купичката, за да му покаже млечната слуз около стените.