— Възлагам надежди на тази смес. Това е дървесна кора, която намерих в Дирахий, със зехтин, вода и мляко. Мъжът, от когото я купих, се кълнеше, че помага за всяка стомашна болка.
— Прилича на сперма — каза Помпей през стиснати зъби.
Лекарят се изчерви и Помпей направи раздразнен жест, вече уморен от присъствието му.
— Дай ми го — каза, взе купичката и отопи сместа с пръсти. Нямаше никакъв вкус, но след малко му се стори, че леко го облекчава.
— Направи ми още една доза. Не мога да тичам при теб при всяко засилване на болката.
— Върши работа, нали? — попита лечителят. — Ако ми разрешиш да освободя отровата в теб, бих могъл…
— Просто запечатай още една доза с восък, за да мога да я взема по-късно — прекъсна го Помпей. — Две дози и още една от обичайната ти смес.
Сви рамене, като се сети за стомашните рани, които беше виждал в миналото. Когато беше почти младеж, уби един заек и проби вътрешностите му, докато се опитваше да го одере. В ръцете му се изсипаха вонящи черни и зелени лиги, които развалиха хубавото месо. Беше принуден да хвърли целия заек и все още не можеше да забрави вонята. Беше виждал как дори малките пробождания с копие предизвикват изливане на мръсотии веднага щом коремът се напълни с въздух. Това винаги водеше до смърт.
— Както пожелаеш — отвърна обидено мъжът. — Имам още от кората в палатката си. Ще ти я изпратя.
Помпей го гледаше мълчаливо, докато не излезе.
Когато остана сам, с мъка се изправи. Легионите щяха да са готови за тръгване, знаеше го. Вече се развиделяваше и те щяха да се подредят в очакване на появата му. Въпреки това не можеше да извика робите да му помогнат да се облече, преди да е превързал корема си. Само лечителят беше видял издутата плът, която прикриваше с ленти чиста памучна тъкан, но дори и той не знаеше за кръвта, която Помпей бе плюл през нощта. Когато беше пред хора, преглъщаше всеки път, когато в гърлото му се надигаше гадене, но с всеки ден ставаше по-трудно.
Причерня му и той изруга и зачака пристъпът да отмине. Още студена пот изби по лицето му, косата му вече бе лепкава.
— Дай ми още само няколко дни — прошепна той, но не знаеше дали това е молитва към боговете, или към болестта, която го разяждаше.
Взе подгизналите от пот памучни ленти, които беше оставил в края на сламеника, и започна да ги увива около тялото си, натикваше подутината навътре с яростни усуквания, разтреперан от болка. Пръстите му бяха сковани в ставите, но поне можеше най-после да стои изправено и си пое няколко пъти дълбоко дъх. Отиде до ведрото с вода и се наплиска, преди да си облече туниката.
Когато извика робите си, вече се задъхваше. Те влязоха със сведени погледи и започнаха да му нагласяват бронята. Помпей се зачуди дали предполагат причината за забавянето и реши, че не го интересува. Боговете щяха да му дадат времето, от което имаше нужда, за да унижи врага си. Когато Юлий паднеше мъртъв, щеше да разреши да го срежат, но дотогава щеше да оцелява всеки ден и час, докато всичко не приключи.
Кашата на лечителя наистина намали остротата на болката. Той освободи робите, сложи длан на дръжката на меча си и вдигна глава, за да излезе пред очакващите го мъже. Спря на прага и си пое дълбоко дъх. Вероятно беше заради някакво успокоително въздействие на кашата на лечителя или може би защото най-после се беше посветил на пътя си, но за първи път от месеци осъзна, че не се страхува от врага си.
На третата сутрин от похода на юг съгледвачите се върнаха при колоната със зачервени от бързане лица. Описаха широка и чиста равнина само на няколко мили пред тях. Фарсал.
В редиците имаше малко, които бяха чували името, но онези, които познаваха Гърция, усетиха първите тръпки на въодушевлението. Най-после бяха стигнали до място, подходящо за битка.
Имаше нещо подобаващо в това, че битката щеше да се води по начина, по който се бяха били старите римски военачалници. На равния терен на долината нямаше да могат да се правят никакви капани или да се прилагат хитрини чрез използване на релефа. Само една кална кафява река течеше през южната част на равнината и създаваше естествена граница. Ако Фарсал беше терен на битката, нещата щяха да се сведат до скорост, тактика и чиста сила. Военачалниците щяха да се изправят един срещу друг през редиците и армиите щяха да се сблъскат и избиват, докато едната не спечели правото да се върне в Рим. Сципион Африкански би одобрил избора. Юлий бързо взе решение. Щеше да воюва при Фарсал.