— Нека оцелее, ако падна — прошепна той на затворения си шлем. — Марсе, нека и двамата оцелеят.
Помпей гледаше идващите към него легиони и не можеше да усети боговете. Спомените за победите на Цезар в Галия се промъкваха в съзнанието му като езици. Този мъж беше разбил ордите на хелветите. Болката пулсираше в стомаха му и изцеждаше увереността му.
Имаше хора в Рим и Гърция, които твърдяха, че Цезар бил най-великият военачалник на епохата. Сега Помпей щеше да се опита да го победи. Искаше му се да може да си възвърне безразсъдната смелост на младостта си, но нея я нямаше срещу този враг. Беше му студено и се чувстваше неудобно на седлото, а на моменти болката направо го заслепяваше. Под бронята му се лееше пот и го охлаждаше. Мокрият плат на туниката се търкаше около врата му.
Огледа редиците си. Лабиен беше далеч наляво, седеше на коня си, скован от гняв. Беше оспорил решението му да строи войниците в толкова дълбоки редове, но Помпей ги познаваше по-добре от него. Беше ги наблюдавал внимателно и беше забелязал колебание, което беше смъртта на бойния дух. Те се страхуваха от легионите от Галия. Това нямаше да има значение, след като видеха как конницата разбива фланга, но докато битката не започнеше, не можеше да им се довери.
Легионите ветерани се приближаваха и той можеше да усети дори признаци на страх сред бойците си. Бяха подредени точно както беше заповядал, но опитното му око забелязваше нервността им.
— Лабиен при мен — каза той на един вестоносец.
Младежът препусна през движещите се линии и скоро се върна с Лабиен.
— На шестстотин стъпки спираме и изчакваме нападението им — каза Помпей.
Лабиен го изгледа смаяно и успя само да каже:
— Господарю?
— Ще развалят строя, ако не ги накараме да спрат — обясни му тихо Помпей. — Искам да използвам дълбоката линия. Да са готови да спрат — така поне копията ще хвърлят добре. — Замълча за момент, очите му блестяха. — Ако конницата разбие фланга толкова бързо, колкото си мисля, може и да не се наложи да хвърлят втори път!
— Господарю, не бива да насилваш нещата…
Помпей рязко се обърна на другата страна.
— Получи заповеди. Изпълнявай.
Лабиен отдаде чест и се отдалечи към своите легиони да разпрати нови заповеди по редиците. Помпей усети погледите на войниците си — обръщаха се учудено към него, но той гледаше неотменно напред. Ако бяха проявили по-висок дух, щеше да ги пусне да нападнат ветераните. Вместо това те можеха да са неговата стена срещу нападението.
Армиите преминаха хилядата стъпки. Стъпките на толкова много бойци бяха като глух тътен — усещаше се през подметките на сандалите. Стотици знамена се вееха и от двете страни, бронзовите орли гордо отразяваха слънцето. На осемстотин стъпки и двете армии подготвиха копията си. Изкараха и катапултите и онези, които вървяха срещу тях, усетиха първия досег с ужаса.
На шестстотин стъпки Помпей видя как цялата първа линия на Цезар потрепва и се стяга — очакваха хората му да започнат атака. Вместо това Помпей вдигна меча си и после го свали — и петдесет хиляди мъже спряха на третата крачка. Заповедите отекнаха по редиците и Помпей задиша ускорено, докато зареждаха катапултите. Вече виждаше лицата на враговете — разстоянието между армиите продължаваше да намалява.
Скорпионите и от двете страни запратиха дългите човешки бой стрели толкова бързо, че те се видяха само като тъмни линии; пробиха си път през редиците и покосиха десетки бойци.
Щом конницата на Помпей препусна към фланга му, Цезар заповяда атака на по-малко от двеста стъпки и легионерите затичаха по сухата земя. Двайсет хиляди копия полетяха от двете страни и засенчиха парчето свободна земя между армиите.
И да имаше писъци, те бяха погълнати от грохота на последвалия сблъсък.
Надлъж по цялата миля хиляди въоръжени мъже сблъскаха щитове и мечове с врага. Нямаше и мисъл за братски чувства. Убиваха с маниакална ярост, в която нямаше пощада, а и никой не я очакваше в кръвопролитието на Фарсал.
Конниците на Помпей препускаха към малкия кавалерийски отряд на Юлий, който бяха решили да съкрушат. Помпей попи лепкавата пот от очите си и протегна врат, за да види, и потрепери. Знаеше, че битката зависи от тази атака. Конницата му удари кавалерията на Цезар и обърка редиците й чрез численото си превъзходство: всеки от ездачите на Цезар трябваше да се изправи срещу двама или трима от мъжете на Помпей.