Брут тръсна глава, неспособен да разбере. През нощта бе мислил, че срамът ще го убие, и имаше моменти, в които му се искаше да не бе хвърлил ножа.
— Другите мислят, че трябва — каза той; мислеше за тъмните фигури и омърсената храна.
— Те не разбират — каза Юлий и Брут усети омраза заради милостта му. Всеки гражданин на Рим щеше да чуе за това как Юлий е пощадил приятеля, който го е предал. Брут дори можеше да си представи сърцераздирателните стихове на поетите. Доповръща му се.
Не показа нищо от мислите си пред Юлий обаче. Наблюдаваше го. Светът след Фарсал беше нов и вероятно и за него беше възможно ново начало. Представи си как изоставя мъртвата кожа на миналото и отново намира мястото си като приятел на Юлий. Но не и равен на него. Това му беше отнето завинаги чрез отвратителното благородство на прошката. Животът му беше даден от ръката на Юлий и той не знаеше дали ще може да понесе да продължи да живее.
Стисна зъби и изстена. Някак от много далече усети как Юлий слага ръка на челото му.
— Почивай си. Все още си слаб — чу гласа на Юлий.
Сълзи проблеснаха в очите му, докато се бореше с безсилието. Отчаяно искаше да върне обратно последните две години или поне да е в състояние да приеме случилото се. Не можеше да понесе това. Не можеше.
Стисна очи, за да не вижда мъжа, седнал до леглото му. Когато след малко ги отвори, Юлий си беше тръгнал и го беше оставил с обвинителните погледи на ранените войници. Изненадата им му пречеше да заплаче от омраза и любов.
Глава 22
След толкова дни поход Десети и Четвърти бяха изтощени. Обозните каруци вече бяха празни, а пролетното жито беше още на тъмнозелени кълнове. Бяха гладни. Дори ребрата на конете на извънредните вече се брояха, но легионите не спираха. Щом Юлий помислеше, че са стигнали до края на силите си, следващото селище им съобщаваше новини за Помпей и те тръгваха още по-далече на изток. Знаеха, че се приближават до Помпей, който бързаше да стигне до морето…
Юлий потърка уморените си очи и пак загледа сивите вълни. В тях се люшкаха шест галери, леки и смъртоносни като хищни птици. Охраняваха протока между Гърция и Мала Азия и го чакаха.
Помпей беше стигнал брега предишната нощ и Юлий се надяваше да го улови в капан, но бе закъснял — диктаторът беше отплавал веднага и вече беше в безопасност далече от долините на Гърция.
— Да стигнем толкова далече… — каза високо Юлий.
Ако пътят беше чист, нямаше да се колебае. На източния бряг на Гърция имаше много търговски кораби, с които да преплува морето. Присви очи и загледа как корабите на Помпей маневрират, носовете им бяха побелели от пръските. Вероятно на тях нямаше много войници, но това не го успокояваше. В открито море галерите лесно можеха да победят търговските кораби. Дори нощно преминаване беше невъзможно сега, когато вече бяха видели легионите му. Не можеше да се надява да изненада вражеските галери и отговорът щеше да е жесток.
А и колко ли още галери се криеха покрай скалистия бряг, без да може да ги види? Стена от дърво и желязо, която не можеше да премине.
Мъжете му чакаха търпеливо. Въпреки че Помпей беше опразнил пристанището почти от всичко, имаше достатъчно вода, за да измият прахта от лицата си и да напълнят меховете. Сега седяха на мълчаливи групички и ядяха каквото бяха успели да намерят. Проблемът с преминаването не беше техен все пак. Бяха си свършили работата.
Юлий стисна юмрук и заудря тежката дървена колона, на която се беше облегнал. Не можеше да остави Помпей да се измъкне след такова преследване. Беше стигнал прекалено далече. Погледът му падна на една рибарска лодка — собствениците й тъкмо вдигаха платното.
— Спрете тези мъже — заповяда той и трима от Десети овладяха малката лодка, преди рибарите да могат да избягат. Платното зашляпа шумно на вятъра.
— Ще ме откарате до онези кораби — заяви Юлий на рибарите на лош гръцки. Те го гледаха неразбиращо и той извика Адан.
— Кажи им, че ще платя за превозване до галерите.
Адан извади две сребърни монети и ги подаде на мъжете.
После с отработени жестове посочи към корабите и Юлий. Мъжете престанаха да се мръщят.
Юлий недоверчиво погледна преводача си.
— Нали каза, че знаеш гръцки?
— Гръцкият е труден език — отвърна притеснено Адан.
Октавиан се приближи и погледна малката лодка.
— Господарю, не може да тръгнеш сам. Ще те убият.
— Какъв избор имам? Ако отида с войници, ще ни атакуват. Така поне може да чуят какво ще им кажа.