Боецът реагира с бързината на мисълта. Приведе се и заби меча си в гърдите на звяра. Той се олюля назад, снегът под задните му крака почервеня.
Но вторият звяр заби светкавично ноктите си в гърба на варварина. Той падна, превъртя се — и плъхът задържа в ноктите си само кожената наметка.
Почти гол и със застрашително вдигнат меч, боецът стоеше сред снежното поле.
Беше жена!
Гарвановочерна, сплъстена като рогозка коса се спускаше до кръста й. Носеше кожена препаска. Намазаната със сини и зелени ивици кожа на жената почти наподобяваше течно злато и при всяко движение пълните й гърди се полюляваха нагоре-надолу.
Въртележката в главата на Мат спря, сякаш беше внезапно изключена. Гледаше втренчено надолу в снежното поле, не можеше да повярва на онова, което виждаше. И все пак го виждаше.
Жената, която въртеше със свистене окървавения меч. Поразения гигантски плъх — как залита в снега. Втория звяр, който веднага премина в нападение…
Силна воля за оцеляване обзе Мат. Поиска най-после да се измъкне от проклетия самолет. Искаше да се освободи от болките. И не желаеше жената да бъде убита от звяра. Сънят му трябваше да има добър край. Жената трябваше да живее!
Жената боец светкавично се спусна след ранения гигантски плъх. Заби острието на меча в гърдите му и същевременно се приведе, за да избегне ударите на предните лапи на втория противник.
Но не успя да извади навреме меча от тялото на убития звяр. Опашката на нападателя я събори в снега и плъхът се метна върху нея.
Мат изстена, когато тъмното було на безсъзнанието отново започна да покрива мозъка му. Не! Сега не биваше да изпада в несвяст! Но… не беше ли вече в безсъзнание?! Как иначе би могъл да сънува тези неща?
Изведнъж чу някакво жужене във въздуха. Тънка сянка изсвистя над него и когато погледна надолу към полесражението, видя дървен прът да вибрира в гърба на гигантския плъх.
Копие!
Наблюдаваше като през мъгла недействителната сцена. Чу над себе си гръмливи гласове. Гласове, които крещяха някакви думи на непознат език. Видя още, че жената се измъкна от снега и запълзя към кожената си дреха. Тогава съзнанието му отново потъна в някаква мрачна бездна.
Малко след това сънуваше, че някой издърпва шлема му. Мат отвори очи. Лицето на жената боец с меча беше надвесено плътно над него. Гледаше го с кафявите си очи. На лицето й беше изписана смесица от страхопочитание и ужас.
Матю вдигна ръка и опипа косата на жената. На пипане изглеждаше мокра и четинеста. Опипа лицето й с надеждата, че съновидението ще изчезне.
То не изчезна. Кожата по лицето на жената боец беше горещо и потно. Тя трепна, когато я докосна. Миришеше на сняг и кръв.
Не е било сън! Мат не можеше да си спомни някога да е сънувал такива миризми. Някога на сън да е докосвал кожа. Не — не сънуваше. Но всичко у него се противеше на тази напълно умопобъркана истина…
В зрителното поле на Мат попаднаха двама облечени в космати кожи хора отдясно до самолета. Хванаха голото младо момче и го изтеглиха надолу по склона. То стенеше и хъркаше.
— Зигваан? — Беше дрезгавият глас на жената боец. Сочеше към него. — Зигваан?
Мат се бореше с черната мъгла в главата си. Студена и звънтяща, тя отново се плъзна по гънките на мозъка му. Жената сочеше към себе си.
— Аруула — каза тя. Потупа с юмрук гръдната си кост. Аруула…
Мат разбра. Жената боец му се представяше.
— Зигваан? — Отново посочи към него.
Той поклати уморено глава.
— Мат Дракс — промърмори той.
Тя смръщи чело.
Малко след това усети три или четири чифта ръце да посягат към него. По тялото му като вълна премина болка, когато го сваляха от самолета. После всичко изчезна…
Трябваше да поемат по друг път. Не само заради това, че се оказа невъзможно да изтеглят бога от стръмния склон в снежното поле. Също и заради тараците.
Двата убити звяра сигурно не са били единствените, които кралят им е изпратил да търсят огнената птица. Балоор дори се опасяваше, че тараците биха могли да проследят дирите им от лагера до мястото, където беше паднала божествената птица.
— Не е Зигваан — каза Аруула. Рамо до рамо с Балоор, теглеше по снега нагоре по склона крилото на огнената птица. Бяха привързали към него изпадналия в безсъзнание бог. От опашките на тараците бяха пригласили тегличи. Трети воин вървеше зад крилото и го тласкаше.
Други двама влачеха по снега ранения син на вожда. Бяха одрали единия тарак и бяха завили Радаан в кожата.