Опашката на краля на тараците изведнъж нервно изплющя натам-насам. Постави боздугана на рамо и се приближи с две крачки. Говорещият с боговете не се отдръпна.
— Чуй добре, Балоор. — Рраар свали боздугана на леда и се подпря на него. Толкова близо наведе черепа си до Балоор, че можеше да види как вибрират фините косми на мустаците му. Това е цена, която можете да платите…
Навън беше влажно и студено. Дракс се подпираше с меча на Аруула и вдишваше въздуха дълбоко, докато дробовете му го заболят. Аруула миришеше на влажна земя и сняг.
Кожено ремъче придържаше превръзката от листа на челото му. Горната част на пилотския му костюм се развяваше около хълбоците му. Мат се шмугна в него и дръпна летателния си костюм над раменете си. Сбърчи нос — платът миришеше на стара пот.
Едно избеляло петно беше надвиснало на мъгливото небе над стръмните ледени върхове. Утринното слънце. Нещо в него безпокоеше Мат. Не можеше да каже какво. Може би, че слънцето изобщо се виждаше, вместо прогнозираният прашен облак, който сега трябваше да обгръща Земята?
И планинската формация — никога не беше виждал така прорязани от пропасти и толкова стръмно издигащи се ледени планини. Принуден беше да си спомни филмите за трансантарктическите планини, които беше гледал преди години. Този странен ландшафт много приличаше на тях.
„Къде, по дяволите, съм попаднал? — мислеше си Мат. Трябва да съм в Алпите, а може би пък не?“
Аруула го взе под ръка и го отведе няколко крачки настрана от каменната колиба. Той се огледа.
В тесния горен край на долината от скална стена се спускаше водопад. Над стената, отляво и отдясно на устремилата се вода, Мат видя странни ледени игли. Самата долина беше обградена от стръмни скални стени. Мъхове, оскъдна трева, няколко храста и малки, ниски дървета тук-там покриваха почти безснежния терен на долината. Надолу по потока долината леко се разширяваше. Мат видя няколко върха на дървета и оскъдната дървесна растителност по един равен планински склон, който също отчасти беше покрит със сняг и лед.
Значи тази долина се намираше под снежната граница, разсъждаваше Мат. Не можеше да е много по-високо от хиляда метра.
Но на тази височина в Алпите имаше планински села, туристически хижи, станции на лифтове или планински пасища, а не някакви загърнати в кожи фигури с мечове от оръжейницата на крал Артур…
На Мат му секна дъхът. Не затова че все повече варвари се измъкваха от кожените си палатки и се хвърляха на земята пред него. А заради скакалците…
Да — скакалци. И все пак не бяха скакалци. Стояха или лежаха зад палатките покрай потока и подръпваха оскъдната трева от тинестата почва. И бяха големи колкото камили…
— Боже небесни! — изстена Мат. — Какво е това…? — Посочи огромните насекоми.
— Фреккойшер — каза Аруула.
Мат направи физиономия на човек, който нищо не е разбрал.
— Фрек-кой-шер — повтори жената.
— Фреккойшер… — Мат поклати глава. — Такова нещо няма — промърмори той неразбиращо. — Такова нещо не може да съществува… — В паметта му изведнъж се стрелнаха гигантските плъхове. И тези зверове ги нямаше в никоя енциклопедия.
Къде, за Бога, се беше приземил…?
Ропотът и крясъците наоколо го отвлякоха от мисълта за гигантските насекоми със зелена козина. Мъже, жени и деца коленичиха пред него в блатистата земя. Всички увити в кафяви, черни или сиви кожи с козина. Като в транс свеждаха горната част на тялото до бедрата си, пак се изправяха и се хвърляха в покорна стойка.
— Оставете това! — извика Мат.
„Вярват, че си нещо особено — помисли си той, — някакъв вожд, герой, може би дори…“ — ужасната мисъл се промъкна в мозъка му.
Вслуша се в мърморенето им. Чуваше все една и съща поредица от звуци: „Тенк фа туу Вудан, хонуур фа туу Вудан, тенк фа туу Маддракс, хонуур фа туу Маддракс…“
Сега и жената коленичи ниско и заприглася на екстатичното пение, което все повече се усилваше. Тя се усмихваше като дете и въртеше очи. Мат забеляза, че тази блажена усмивка беше изписана върху всички лица.
— Не, Аруула! — той поклати енергично глава. — Не…
Протестът му се загуби сред общия речитатив. Най-силно крещеше мъжът с облекло от гладки кожи. Беше коленичил настрана от групата, без да се кланя. Но определяше ритъма. Ресните на кожената му качулка се развяваха около раменете му.
Мат отдавна беше разбрал, че Балоор е нещо като лечител. И постепенно му се проясни какво ставаше тук.
Между народите, които се обличат в кожи, ядат корени и червеи и живеят в подобни на палатки обиталища, шаманът има не само медицинска функция. Той е лекар, ясновидец и жрец едновременно.