Сега правеше тъкмо това.
Почувства, че Маддракс има добър и силен дух. В огледалото на този дух видя неясно и собствения си образ и почувства, че онзи, чийто дух подслушваше, я желае.
В съзнанието на Аруула нахлуха картини, които не можеше да разтълкува. Видя хора в дрехи с цвят на мъх, каквито носеше и Маддракс. Там имаше и жена с жълта коса. М мъж, който изглеждаше като хората от легендите за далечната Южна земя. Беше с черна кожа.
Видя три огнени птици стремително да се носят във въздуха. Видя и аленочервена огнена опашка да се нахвърля към синьо кълбо. Видя много неща, за които нямаше думи и нямаше обяснение.
И после видя индиговосинята огнена птица да виси ранена в леда. Духът на Маддракс се занимаваше с трона, към който беше привързан. Аруула видя неща отстрани на трона. Неща, които познаваше: въже, нож, къса секира и странни амулети. И неща, които не познаваше: тясна тръба от стъкло и метал, странна желязна кука с дупка в единия край, вързоп от влажно лъскава материя и много други неща.
Аруула почувства, че Маддракс непременно искаше да има тези неща.
Тя прекъсна духовната връзка. С усмивка се изправи. Аруула никога досега не беше подслушвала някой бог. Не знаеше какво да очаква. Но духът на Маддракс се чувстваше като такъв на силен и храбър воин.
На воин, който идваше от чужда страна, където бе виждал страховити неща. Неща, които Аруула не познаваше. Трябва да е много далечна тази чужда страна. Безкрайно далечна…
Всеки ден Мат се задържаше за по-дълго пред колибата си. Загърнатите в кожи мъже и жени боязливо го поздравяваха, когато минаваше покрай тях. Децата го отбягваха или се криеха зад майките си.
С любопитство изучаваше оръжията и инструментите им. Всъщност тези хора умееха да коват желязо. Или пък получаваха мечовете и остриетата на стрелите, ножовете и токите на коланите си от хора, които разбираха от обработката на метал. Мат видя глинени паници, украсени с човешки фигури и орнаменти, цветни дръжки за ножове и пъстри кърпи. Откри плетени кошници и грижливо изработени дръжки за секири и копия.
Аруула го придружаваше. Назоваваше всяко нещо на своя език и Мат отбелязваше всичко, което видеха, със съответното английско понятие. Скоро можеха да разменят обикновени фрази.
Пет дни, след като за пръв път напусна колибата си, Мат потърси вожда. Зорбан седеше със сина си и шамана пред своята палатка. Поправяха тетива за лъкове.
— Искам да отида до моята стоманена птица — обясни Мат. Извади листа със скицата и посочи самолета. — Заведете ме до нея.
Вождът и Червеното око дискутираха помежду си. Тогава Зорбан кимна. Жестикулирайки с двете си ръце, даде воля на ниския си бас. Докато от сплъстената му брада се изливаше поток от думи, той сочеше избелялото слънчево петно на сивото небе, към мъжете отдясно и отляво на себе си и огромните насекоми при брега на потока.
Мат бързо разбра. Утре след изгрев слънце Радаан и Балоор ще го заведат с фреккойшери до самолета му.
— Ти ще останеш тук. — Говорещият с боговете студено изгледа Аруула. Изглеждаше, сякаш червените му очи се забиват в челото й.
— Грижих се за Маддракс почти месец. Искам да го придружа до огнената му птица. — Аруула се наведе, за да влезе в палатката си и да вземе меча си. Разделяше палатката с две други млади жени. Жени, които като нея още не бяха станали майки.
— Ако Маддракс не е в лагера, може би тараците отново ще нападнат — каза Балоор. — Тук Зорбан има нужда от всеки воин с меч.
Вождът, който придружаваше Маддракс, Балоор и сина си до фреккойшерите, кимна.
— Радаан ще придружава Маддракс и Балоор — изръмжа той. — Това е достатъчно. Никой няма да дръзне да нападне един бог. Но би могъл да нападне лагера, щом като богът не е между нас. Необходима си ми за отбраната.
Аруула сви дръзко устни. Мат схвана точно какво става.
— Добре. — Вдигна успокояващо ръка и каза на езика на варварите, откъслеци, от който беше научил през последните седмици: — Аз — заминава. Аруула — остава тук.
Аруула кимна бавно и полупримирена, горда, че Маддракс учи езика чрез нея. Крадешком наблюдаваше импозантната фигура на бога, който не искаше да бъде бог. Русата коса на Маддракс се беше разхвърчала непослушно на всички страни, а около челюстта му междувременно беше подкарала руса брада. Но вече не миришеше толкова силно. Преди няколко дни беше изпрала в потока зеления му като мъх летателен костюм. Върху него Маддракс носеше широка и дълга наметка от кожа на тарак. Подарък от Цурпа, старата майка. Горе в ледените планини щеше да е много по-студено, отколкото тук в долината. Погледът на Аруула се премести от разкривената, сбръчкана, лукава физиономия на Балоор към подкаралото мъх лице на сина на вожда. Днес изглеждаше затворено и сурово. А в духа на Балоор не се ли долавяше омраза и враждебност?