Свали едната си ръка от дръжката на меча, пъхна палец и показалец в уста и изсвири. Фреккойшерът се заспуска на големи скокове по ледника.
— Съблазнил те е. — Очите на Радаан се присвиха. — И ти си му се отдала! — Светкавично измъкна меча си. — Ти… жено на много мъже! — Омраза и огорчение изкривиха младото му лице в злобна гримаса.
— Нито дума повече, Радаан! — извика Аруула. Малко зад нея се изви снежен облак. Нейният фреккойшер пляскаше с крила и извиваше зеления си череп натам-насам. — Демон ти внушава това, което говориш! — Със застрашително вдигнато към младия воин острие на меча си тя се оттегляше крачка по крачка.
— Предупреждавам те, Радаан… — Кафявите й очи святкаха гневно.
Синът на вожда размаха меча си. С три крачки беше до нея. Със звън острието му разсече студения въздух и изсвистя към Аруула. Но тя се отдръпна настрани и вдигна оръжието си. С дрънчене се стовариха острие в острие.
Аруула нададе яростен вик.
— Искаш да ме убиеш ли, Радаан? — изстена тя.
— Ако искаш да живееш, избери мен! — Радаан вдигна меча над рамото си с двете ръце. — Ако ли не, никой не трябва да те има.
— Никога няма да бъда твоя — просъска Аруула.
— Тогава умри! — изръмжа Радаан. Втурна се към нея. Аруула вдигна меча над главата си, за да се предпази. Но мечът на Радаан се стовари върху нея с такава сила, че тя се олюля и падна по гръб в снега.
Радаан се нахвърли върху нея и отново замахна. Аруула се претърколи настрана, засили се при самото превъртане и стовари широката страна на меча си върху превързаното му бедро. Чу се грозно изпращяване. Радаан изкрещя и се строполи. Аруула беше счупила започналата вече да зараства кост на бедрото.
Тя се вдигна бързо от снега и насочи оръжието към ръката му, която държеше меча. Той изкрещя. Мечът му се изви във въздуха и се заби в снега на няколко крачки зад него.
Опря острието на меча си в гърлото му. Тежко дишайки, застана над него.
— Радаане, сине на вожда Зорбан, днес ще дам клетва, чуй ме добре.
Омраза и болка изкривиха лицето на младия момък. Беше блед и очите му сълзяха, докато гледаше втренчено Аруула. Воин, победен от жена, никога не забравяше това.
— Ако още веднъж вдигнеш меч срещу мен, ще те убия. Аруула говореше бавно и много тихо. — Кълна ти се в името на Вудан!
Тя пъхна меча в ножницата и изтича при своя фреккойшер.
— Почакай, Аруула! — изхленчи Радаан след нея. — Не ме оставяй тук сам!
Аруула се качи на седлото и дори не погледна към сина на вожда.
— Дий! — извика тя и заби токовете си в краищата на крилата на животното.
— Пристигнахме. — Балоор вдигна ръка и задържа ездитното си насекомо.
Матю Дракс се огледа учудено. Сигурно е бил в делириум, когато от мястото на катастрофата са го занесли в лагера. Но май му се стори, че тогава пътуваха дни наред. Погледна към слънчевото петно зад сивата стена на високата мъгла. Откакто потеглиха от лагера, не можеше да са минали повече от три часа.
Не беше в състояние да сподели учудването си с шамана. Няколкото откъслека от чуждия език, които междувременно знаеше, не бяха достатъчни. И така, той само въпросително погледна Балоор.
Той посочи равно, покрито със сняг място, което леко се издигаше отляво на една ледена стена.
Мат огледа местността. Да, беше приземил самолета в снежно поле. Но то не беше ли по-голямо от това тук? Скочи от фреккойшера и тръгна по снега към края на малката снежна площадка. Затъна до хълбоци.
При принудително кацане самолетът би оставил в ландшафта широка и дълбока бразда. Дори и през последните седмици да е валял непрекъснато сняг, такава бразда би се запълвала със същата маса нов сняг, както и повърхността от двете й страни. Следователно би трябвало да личи и след седмици.
Ала нямаше и следа от бразда.
Матю се огледа за шамана. Без да се помръдне, този седеше на гигантското насекомо и го наблюдаваше отгоре. Мат си помисли, че вижда как безкръвните му устни потрепват. Сякаш водеше беззвучен разговор със самия себе си. Или с някой от неговите богове. Или с дявола.
— Проклета смачкана мутра! — изруга мислено Мат. — Наистина ли ме изигра? — Обърна се и излезе извън площадката. Беше дълга поне двеста метра. Свършваше на около двайсет метра пред отсрещната ледена стена.
Не, местността, в която беше кацнал принудително, изглеждаше другояче. Но, добре — един поглед от ръба на снежната площадка и всичко ще му стане ясно. Ако долу виси самолетът му, всичко е наред. Ако ли не, тогава шаманът го е измамил.
Без значение е защо го е направил.
Макар инстинктивно да чувстваше, че нещата стоят точно така, Мат ускори крачка. Просто не можеше да си обясни защо Балоор трябваше да го смята за глупак и дори да го примамва в капан. Затова се противеше на реалността. Докато не я погледна в очите.