— Прииждат! — изрева вождът. — Стреляйте по пукнатината в ледника!
Из въздуха се разнесе остро свистене. Град от стрели прелетя над полесражението и се стовари с плющене върху тараците долу при пукнатината в ледника. Една от косматите муцуни се търкулна с квичене в снега. Другите просто отръскаха стрелите от козината си. Пет-шест други тараци заподскачаха из снега нагоре по склона.
Главатарят им, който изведнъж се озова сам на предната линия, обкръжен от десетина бойци с мечове, съскаше и ревеше. Извиваше опашката си в кръг, отбиваше с крайниците си свистящите към него остриета и се опитваше да улови мечовете с голи лапи. Голи лапи с дълги закривени пръсти и твърди като желязо нокти.
Аруула, Радаан и трима други воини побързаха да се притекат на помощ на четирима притиснати бойци от авангарда. Тялото на една жена се гърчеше конвулсивно в снега. Опашката на един тарак се беше увила около врата й.
Стар еднорък воин лежеше с разкъсани гърди в почервенелия сняг. Вторият от двамата задържани тараци тъкмо прегризваше гърлото на друг боец. Кръвта му пръскаше като фонтан сивочерната козина на звяра.
Докато Радаан и тримата воини се нахвърлиха върху побеснелия тарак, Аруула ги заобиколи в широка дъга. Задушаващата се жена едва-едва помръдваше. Лицето и изплезеният й език бяха станали виолетови. Пръстите й стискаха увитата около врата й гола опашка на тарака.
Аруула вдигна меча над главата си и с един удар преряза опашката. Звярът изкрещя пронизително, подскочи, обърна се във въздуха и направи в снега крачка към нея. Отвори разкривена паст, показа дългите си остри зъби и простря лапи, за да се нахвърли върху Аруула.
Но изведнъж тялото му се вдърви, вратът му се изпъна и той се сгромоляса. Аруула видя острието на Радаановия меч да стърчи от гърдите на звяра.
Синът на вожда стоеше зад тарака.
— Дължиш ми нещо!
Аруула не повярва на очите си, но дори и пред лицето на смъртта младата луда глава успя да се ухили. В следващия миг ухилването му отново изчезна. Беше вперил поглед покрай Аруула и кожата около очите му пребледня.
— Внимавай! — изрева той.
Аруула се хвърли на земята и същевременно задържа острието на меча си вертикално нагоре. Сивочерно, четинесто тяло се блъсна в нея и я притисна дълбоко в снега.
Тежестта на тарака изкара въздуха от дробовете на Аруула. Тя се мъчеше да си поеме дъх. Звярът над нея трепна няколко пъти и замря. Аруула усещаше как по ръцете й се стича топла, лепкава течност. Все още здраво стискаше меча. Таракът се беше нанизал на острието.
Аруула с пъхтене се измъкна изпод безжизненото тяло. Изтегли меча си от корема на тарака и отръска снега от кожената дреха и дългата си коса.
Човешки викове и пръхтене на тараци изпълни склона между пукнатината в ледника и пещерата. На Аруула й се стори, че зад затрупаните със сняг входове на пещерите по стръмния склон чува металното писукане и плясъка на крилата на фреккойшерите. Чувствителните ездитни животни чуваха шума от битката и изпаднаха в паника.
Аруула се огледа. С един поглед разбра, че ордата на Зорбан е загубена: повече от петнайсет тарака със загърнати в кожи фигури се въргаляха из снега насам, шибаха около себе си с опашки и юмруци или се нахвърляха на притиснатите на малки групички бойци.
Горе при пещерата децата запречваха входа й с малките си телца и изстрелваха последните си стрели в сивочерните зверове, които бяха се добрали с бой на няколко крачки от пещерата.
Балоор стоеше върху покрита с лед издатина на една скала, простираше ръце към небето, мяташе отчаяните си молитви към Вудан и заклеваше Оргуудоо, своя демон.
Под него вождът се биеше сам с един тарак, който беше с една глава по-висок от него. Мечът му беше забит в снега и не можеше да го достигне, а огромното чудовище го душеше с веригата на собствения му амулет.
Амулетът — светинята на Зорбан! Аруула грабна меча си с яростен вик и през снега се затича към вожда и звяра.
Амулетът беше онова, което даваше на Зорбан мъдрост и сила да води умело ордата си през всички опасности. Ако таракът отнемеше амулета му, ако убиеше вожда, тогава никой от ордата нямаше шанс да оцелее. Никой от тях нямаше да види легендарната Южна земя. Включително и Аруула.
Тя изкрещя и размаха меча над главата си. Звярът погледна към нея. Същевременно стегна веригата на амулета още по-плътно около шията на Зорбан. Облещи зъби. Язвително ухилване изкриви гримасата на косматото лице на звяра.
Вождът хъркаше в агония. Големите му очи изскочиха още повече от орбитите си, а лицето му беше придобило цвета на развалена риба. Таракът така разтърси черепа на Зорбан, че той се блъсна върху заледената скална стена.