— Къде е този саркофаг? — попита Деметрио. Промеро посочи и следователят изсумтя. — Така! Същата стая, в която Калиан е бил атакуван.
Промеро започна да кърши тънките си ръце.
— Защо човек от Стигия ще изпраща дар на Карантес? Древни богове и мумии са попадали по пътищата на керваните и преди, но кой чак толкова обича жреца на Ибис в Стигия, където все още се покланят на архи-демона Сет, който крие пръстените на тялото си в тъмнината на гробниците? Бог Ибис води битка със Сет от първото утро на сътворението, а карантес е водил битка с жреците на Сет целия си живот. Има тук нещо тъмно и потайно.
— Покажи ни този саркофаг — заповяда Деметрио и Промеро неохотно поведе групата. Всички го последваха, включително Конан, който очевидно не се впечатляваше от зоркия поглед на войниците и изглеждаше просто любопитен. Те минаха под съдраните драперии и влязоха в стаята, която бе по-слабо осветена от коридора. От двете страни имаше врати, които водеха към други помещения, а по стените имаше фрески с фантастични образи — богове на странни земи и далечни народи. Промеро остро извика: — Вижте! Купата! Тя е отворена… и празна.
В центъра имаше странен черен цилиндър, малко над метър висок и малко под метър в диаметър в най-вироката си част, която се падаше някъде по средата на височината. Тежкият, гравиран капак лежеше на пода, а до него имаше чук и длето. Деметрио недзърна вътре, позачуди се за момент над неясните йероглифи и се обърна към Конан: — Това ли дойде да откраднеш?
Варваринът поклати глава:
— Как би могъл един човек да го отнесе?
— Лентите са срязани с длетото — мислеше на глас Деметрио, — и то набързо. Има следи, където чукът е отскачал и се е забивал в тялото на саркофага. Можем да предположим, че Калиан е отворил купата. Някой се е криел наблизо — може би в драпериите до вратата. Когато Калиан е приключил с отварянето, убиецът е скочил върху му, но може да е убил Калиан и сам да е отворил купата.
— Това нещо е отвратително! — потръпна помощникът. — Твърде древно е за да бъде свещено. Кой е виждал някога такъв материал? Изглежда по-твърдо от акуилонска стомана, но вижте как е ръждясало и се е разяло на места. И вижте тук, на капака! — Промеро посочи с треперещ пръст. — Какво мислите, че е било това?
Деметрио се наведе за да разгледа отблизо изгравираната фигура.
— Бих казал, че представлява някаква корона. — изсумтя той.
— Не! — извика промеро. — Предупредих Калиан, но той не искаше да ми повярва. Това е змия, свила се в пръстен с опашка в устата си. Това е знакът на Сет, Древната змия, Богът на стигийците. Тази купа е твърде стара за света на човека — тя е реликва от времето, когато Сет е бродил по Земята в образа на човек. Може би расата, която се е пръкнала от семето му, е погребвала костите на кралете си в подобни съдове.
— Искаш да кажеш, че тези изсъхнали кости са се вдигнали, задушили са Калиан и са си отишли?
— Онова, което е лежало в покой в тази купа, не е било човек. — прошепна помощникът, с широко разтворени очи и неподвижен поглед. — Та кой човек би могъл да легне там?
Деметрио изруга.
— Ако Конан не е убиеца, тогава той се крие някъде в тази сграда. Дионий и Арус, останете тук с мен, вие тримата задържани също останетте тук. Останалите, претърсете къщата! Убиецът — ако се е махнал преди Арус да намери тялото — може да е избягал само по пътя, използуван от Конан за да влезе, а в този случай варваринът щеше да го види… ако казва истината.
— Не видях никого, освен това куче! — изръмжа Конан, посочвайки Арус.
— Разбира се, че не си, защото убиецът си ти. — каза Дионий. — Това е губене на време, но ще претърсим, за да спазим формалностите. И ако не намерим никого, обещавам ти, че ще гориш. Помниш закона, мой чернокоси дивако: за убийство на занаятчия отиваш в мините, за търговец — увисваш на въжето, за благородник — отиваш на кладата!
Вместо отговор Конан се озъби. Мъжете започнаха търсенето. Останалите в стаята можеха да чуват стъпките им нагоре-надолу, преместването на предмети, отварянето на врати, подвикването един на друг от стая в стая.
— Конан, — каза Деметрио — знаеш какво означава, ако не намерят никого.
— Не съм го убил аз! — сопна се цимериеца. — Ако се бе опитал да ми попречи, щях да ми разцепя черепа, но не съм го виждал до момента, когато видях трупа му.
— Някой те изпратил тук да крадеш — каза Деметрио, — и с мълчанието си обвиненията в убийство се насочват върху теб. Дори само това, че си бил тук, е достатъчно за да идеш в мините, независимо дали признаваш вината си или не. Но, ако ми разкажеш цялата история, можеш да се спасиш от кладата.