216
Коридорът напред свършва с огромна бронзова двукрила врата. Отляво и отдясно искрящи огледала в позлатени рамки примигват на светлината от твоята факла. Ако огледалата не крият някакъв таен проход, единственият ти път е през бронзовата врата пред теб.
Ако в отбора има Тарикат, който може да изследва огледалата, обърни на 511. Ако няма, може все пак да опиташ да надникнеш зад огледалата (76) или да отидеш до дъното на коридора и да отвориш бронзовата врата (456).
217
(МАГЬОСНИК) [Неохотно се съгласяваш с цената, която фолтин ти поиска. Златото изчезва от твоята кесия за пари (задраскай го от дневника си) и фолтин казва:
— Избери аленото знаме на мага Балхазар. От трите мага той най-добре ще те екипира за твоята мисия. Ще те подложи на изпитание обаче и моят съвет е да си отваряш очите за наметало на черно-бели квадрати. Но стига, че и без това говорих повече от достатъчно, затова сега трябва да те помоля за още пари…]
— Нямам никакви — отговаряш рязко и намръщено, което привлича учудените погледи на минувачите, които смятат, че говориш сам на себе си. Безмълвно отпращаш капризния фолтин. Въоръжен с онова, което научи от него, се връщаш на 1, за да направиш друг избор.
218
Като разбира, че не си сам, рейнджърът изсумтява учудено,
— Честен дуел? — изсъсква той и побягва. — Родено от трол, жалко псе такова!
Той изтичва до една врата. Докато я отвори, ти почти си го настигнал. Вратата води в малка стая, където върху маса от червен гранит лежи стоманен скиптър. Когато влизаш, рейнджърът грабва скиптъра и се обръща с лице към теб.
— Тази малка играчка би трябвало да изравни шансовете ни! — казва той, ухилен. Обърни на 367.
219
С ужасен трясък леденият блок и тялото в него избухват и стават на пух и прах. Гледаш върха на скиптъра доста глуповато, защото не очакваше той да причини такова огромно разрушение. Задраскай един заряд на скиптъра и мини на 369.
220
След началото на следващата спирала не се виждат никакви ези. Клеф има 7 монети, а ти 5. Избери цифрата си за следващата спирала, след което обърни на 470.
221
Изваждаш ключа и го пробваш в катинара. И наистина той отваря решетката. Тъкмо навреме, защото от коридора се чува какофония от зловещ вой. Обръщаш се и виждаш стадо сиви прегърбени същества, които се измъкват от нишите. Какво ще правиш?
Ще минеш през решетката и ще побързаш по тунела зад нея (279), или ще останеш там където си (209).
222
(ТАРИКАТ) — „Най-скъпият враг“? — отговаряш, като се правиш на удивен. — Може би ти така гледаш на нашите взаимоотношения, Хурондус, но не и аз. Честно казано, аз те убих по една случайност, а и не помня да сме се срещали преди това… Съвсем определено пророчицата Венеба беше далеч по-смъртоносен враг за мен, отколкото си ти. Също Гутар Червенобрадия, както и Лактан Полумесеца. Освен това помня и…
Хурондус е чул достатъчно. Той надава свиреп рев и се хвърля по моста към теб, насочил меча си напред като пика.
Трябва безпогрешно да прецениш точния момент за следващия си ход. Хвърли 2 зара, като се опиташ да получиш резултат по-малък или равен на нюха си. Ако успееш, обърни на 337. Ако се провалиш, мини на 449.
223
Стигаш до едно нанадолнище, което започва от ръба на кратера. Отначало се спуска леко, а след това се превръща в грубо изсечено в скалата стълбище. Напред виждаш пуста равина, осеяна с могили и побити камъни, а отвъд нея — тъмен коралов остров, издигащ се почти до тавана на пещерата. На самия връх на острова, окъпана в ярка сиво-бяла светлина, гордо стои Емблемата на победата. Почти си стигнал целта си!
Но въодушевлението ти се изпарява, когато след миг достигаш края на скалното стълбище. В началото не си я видял заради изпаренията, стелещи се по земята, но от едната стена до другата зее огромна пропаст. За да достигнеш кораловия остров, където те очаква Емблемата, трябва да прекосиш тази бездна — но този път наоколо не виждаш мостове. Иди на 482.
224
(ТАРИКАТ) Надигаш шишето и демонстративно пиеш на големи глътки. Така поне си мисли лешоядът човек. Всъщност изливаш отровата в ръкава си, като внимаваш нито една капка да не попадне на устните ти, Това успокоява подозренията на лешояда човек и той отпива голяма глътка от храчката от химера.
— М-м-м, не е лошо — казва, като мляска с някога човешките си устни. — Но може би още една глътка ще ми позволи истински да оценя аромата…