Обърни на 177.
234
Ако искаш, можеш да вземеш доспехите им (които са само бронзови, клас 1) и бойните им брадви. Имат също общо двадесет жълтици. Стената продължава да блокира пътя ти, а ти не искаш да се връщаш обратно. Дали не би могъл да използваш стоманения скиптър (ако е у теб), за да пробиеш дупка в стената?
Ако притежаваш скиптъра и желаеш да го използваш, обърни на 4. Ако не, ще трябва да оставиш меча, за да продължиш, затова го зачеркни от дневника си и мини на 503.
235
След възвръщането за следващата спирала той има четири монети ези и две тура. Ти почти го настигаш с четири ези и една тура. След като избереш своята цифра за следващата спирала, обърни на 280.
236
Оглеждаш стаята, заслепен от белите й мраморни стени и подове. Доколкото виждаш, от нея няма изходи, макар че в мраморните стени са издълбани няколко ниши. Странно, но повечето от статуите в нишите са обърнати с лице към стената, а не към стаята.
Ако искаш да разгледаш статуите по-отблизо, иди на 493. Ако пожелаеш да влезеш в някои от празните ниши, обърни на 372. Ако предпочетеш да зарежеш статуите и да се върнеш в черния коридор, мини на 354.
237
За твое изумление пръстенът припламва с ярка червена светлина. Лешоядите-човеци се спират във въздуха, учудени и изплашени от силата, която пръстенът съдържа. Но като не виждат повече светлинни отблясъци, скоро идват на себе си и се спускат отново срещу теб. Обърни на 112, но си отбележи, че поради моментното забавяне на лешоядите, Мъдреците и Тарикатите (ако има такива) получават право на четири изстрела срещу тях, вместо упоменатите в главата два.
238
Най-накрая стигаш до основата на кораловия остров. Равнината се оказва заблуждаващо просторна и имаш чувството, че си вървял почти три километра през проклетата пустош. Поемаш нагоре по острова и когато се изкачваш на по-високото, мъглата се разсейва, оставяйки провлечени валма след себе си. Високо горе лентите на Емблемата на победата плющят на призрачните ветрове, които фучат из това безлюдно място.
Един склон води към процеп в стената на острова. Минаваш през процепа и откриваш пътека, която се вие нагоре и навътре в острова. Пътят е стръмен и се радваш, когато стигаш малко помещение, където можеш да отмориш отеклите си крака. Спираш за малко, за да събереш сили за катеренето, и тогава забелязваш някакво червеникаво сияние, което изпълва мрака в дъното на помещението. То осветява череп, и то какъв череп! Навярно е принадлежал на човек, висок близо четири метра. Докато го зяпаш онемял, от безплътните му устни излиза стон. След това черепът проговаря с човешки глас…
— Аз бях гигантът Скраймир, който дръзна да предизвика Истинските магове — изрича той. — Това беше в древните времена, преди Взривяването на Спайт, което постави днешните узурпатори на старите тронове. Истинските магове действително бяха магьосници! Те изрекоха заклинания, които превърнаха плътта ми в прах, свирепите им погледи сковаха могъщото ми сърце в камък, гневът им свари кръвта ми, а напевните им магии натрошиха старите ми кокали… Но с твоя помощ бих могъл да се надигна отново и да помета онези капризни бъбривци, които сега наричат себе си магове. Събери на едно място костите ми — този череп, чрез който сега говоря, както и всички разпръснати части, които успееш да намериш. Иди на върха и там ги сглоби. Дай ми живот и ще бъдеш възнаграден по-богато и от най-сребролюбивите си мечти!
Ако желаеш, можеш да вземеш черепа. Ако у тебе е вкамененото сърце, тогава задължително трябва да вземеш и черепа, дори да се наложи да изхвърлиш някой важен предмет като меч, например. Обърни на 271.
239
Удивително, но ти прогони духа на мага Зин. Вероломният магьосник от далечното минало е бил затворен тук, в подземните недра на бойните ровове, когато останалите магове открили, че не могат да го унищожат. Ти успя там, където те се провалиха и докато духът му изчезва с последен писък на проклятие, с право можеш да чувстваш гордост от победата си. Но това е пирова победа. Сега няма как да слезеш от висящата платформа. Поглеждаш надолу към талазите от вулканични мъгли и бликащите огнени гейзери на пещерата. Сякаш виждаш сцена от преизподнята, преизподнята, в която ще намериш самотната си смърт. Твоето приключение завършва тук, на крачка от крайната цел.