265
След възвръщането за следващата спирала той има четири монети ези и две тура. От друга страна, ти имаш само четири ези. Избери цифрата си за следващата спирала, след което иди на 445.
266
(МЪДРЕЦ) Успяваш да разгадаеш магическите образи. [Те включват релефи, представляващи Знанието и Силата във Висшия ръкопис Кабандари на Крарт.] Ако сега искаш да минеш през вратата, обърни на 406. Ако отминеш и продължиш по тунела, иди на 249.
267
(ТАРИКАТ) Запътваш се и стъпваш на моста. Бездната от двете ти страни е бездънна, но това не ти пречи започнеш да подскачаш и да се кълчиш, за да възбудиш приличащите на таласъми вещици. Те очакват да паднеш, затова размахваш ужасено ръце, сякаш изгубил равновесие, което ги кара да се струпат нетърпеливо на ръба на пропастта. Ти обаче продължаваш без усилие нататък, избухвайки в смях, когато ги виждаш да плюят от разочарование. Внезапно обаче доброто ти настроение е помрачено от боботещ глас.
— Върни се от мъртвите — издава заповед горгоната.
В отговор на нейния призив на моста пред теб се материализира неясна фигура. Тя пристъпва напред и червеникавата светлина от вулканичните струи разкрива човек в брокатени одежди. Едното му око е скрито под превръзка, обшита със скъпоценни камъни, а другото е млечнобяло и сляпо. Това е Хурондус Слепия, един умопомрачен магьосник, когото уби на дуел преди няколко години. Знаеш, че слепотата му е само привидна — другите му сетива многократно компенсират този му недъг.
— Хурондус — избоботва горгоната, — твоят най-скъп враг иска да мине по моста. Предотврати това и ще ти бъдеш върнат към живота.
— Най-скъпият ми враг — изрича Хурондус злъчно. — Ето къде най-сетне ще осъществя кръвното си отмъщение…
Ако искаш да се биеш с него, иди на 171. Ако предпочиташ да разчиташ на съобразителността си, мини на 222.
268
(МАГЬОСНИК) — Смята се, че зелената отвара, приготвена от Гронга, е целебна за човеците, макар че за нас, вещиците, е смъртоносна. Черната смес, която ще намериш в котела на Булдеа, е изключително силна отрова — храчка от химера, която има забавено действие и не убива на място. Пенливата течност на Уинда е противоотрова за храчката от химера. Повдигни капака на котела на Джийла и ще видиш зелената гнойна слуз, причинила смъртта на много будали. Собственото ми вкусно питие се нарича еликсир на хаоса по простата причина, че има произволно въздействие върху онзи, който го изпие. А сега, ако ме извиниш, мисля, че заклинанието ти губи силата си и аз съм готова да раздам мъст…
Тя грабва черпака, който стърчи от близкия казан, и запраща парливата отрова в лицето ти. Губиш 1 точка издръжливост, докато киселината те изгаря. Като вижда, че си готов да отвърнеш с магия, вещицата бързо избягва зад храма. Мини на 67.
269
Пъхаш призмите във вдлъбнатините. Както очакваше, те пасват плътно. Когато щракват на място, призмите грейват с многоцветно сияние. В стаята се разнася тих виещ шум, когато и черната леща също избухва в червеникава светлина.
Усещаш боцкане по кожата — момент на дезориентация и безтегловност…
Действителността около тебе се променя. Сега стоиш на върха на каменен пилон, който се издига от езеро с бълбукаща лава. Телепортирал си се на стотици метри през подземието. От пилона се открива забележителна гледка — гледка, която от пръв поглед показва безбрежността и страховитата красота на бойните ровове. Далеч към дъното на пещерата виждаш поле от завихрени мъгли, сред които са щръкнали побити камъни, наподобяващи зъбати челюсти. Отвъд това поле е разположен коралов остров. На върха му се намира Емблемата на победата, за която води люти битки през последните няколко часа! Сега почти я усещаш в дланите си! Иди на 359.
270
След възвръщането за следващата спирала той има три монети ези и две тура. Ти имаш две ези и две тура. Докато обмисляш хода си, Клеф те прекъсва, протягайки ръце да събере монетите. Като вижда изражението ти, той казва:
— Нима не виждаш, че загуби?
Обърни на 55.
271
Следваш пътеката вътре в кораловия остров, докато стигаш до друго помещение. Тук от едно вкаменено дърво виси гръден кош с колосални размери. Той е окован за един от каменните клонове с огромен катинар. От другите клони, вързани за скалповете, висят хилещи се отрязани глави. Един процеп във външната стена ти позволява да видиш целите бойни ровове — увисналата базалтова платформа над равнината с побити камъни, бездната, над която летят лешоядите човеци, пилона сред бълбукащата лава, параклиса и отвъд него — храма. Дошъл си толкова далеч, но сега те обзема ужасна тъга и потиснато настроение. Мисията ти изглежда едва ли не безсмислена. Колко по-добре ще е да се отпуснеш тук, да отдъхнеш, освободен от грижи. Да отстъпиш пред поражението…