— Я, клоунът! — възкликва Старчуинд, вдигайки клоуна от
петте карти, които разбърква. — Защото само клоунът може да надхитри дори и самите богове! Такъв е и нашият господар Калюджън, владетел над всички!
Тронната зала се оглася от смеха на придворните. Пазачите се усмихват леко. Калюджън се обляга назад в трона, успокоен, макар и не особено развеселен. Старчуинд хвърля поглед към него и след това му подава картите. Калюджън преглъща прозявката си и взима напосоки три карти, след това ги хвърля на пода с лице нагоре с победоносен вид.
— Трите петела!
Ако ти също си получил три аса, иди на 233. Ако Калюджън има повече точки от теб, обърни на 459.
350
Той поклаща глава. Хвърляш поглед към монетите. След възвръщането за следващата спирала имаш три монети ези. Клеф има две ези и три тура.
— Твоята позиция е губеща — казва, като победоносно събира монетите.
Продължи на 55.
351
С голямо усилие избутваш назад капака. Вътре намираш купчина мухлясали кости, обвити в тънък фин лен. Допирът с въздуха след толкова много векове оказва изненадващо въздействие върху останките. Пред очите ти те се разпадат на фин сух прах, който скоро се разпилява от слабия бриз, полъхващ през отвора на пещерата.
Ако още не си го сторил, сега можеш да отвориш друг саркофаг. Кой ще е той: вторият (186), третият (403) или четвъртият (137)? Ако решиш, че вече достатъчно си ровил из гробовете, можеш да продължиш към брега (293).
352
(МЪДРЕЦ) Разпознаваш малката релефна фигура, гравирана на гърба. [Това е символът на Озирис, кайкухуранския бог, който се върнал от мъртвите. Играчът, който носи този амулет, ще възкръсне веднага щом бъде убит. Неговата издръжливост ще бъде възстановена до нормалния максимум в момента, в който бъде сведена до 0. Скарабеят действа само веднъж за дадено лице, така че когато играчът възкръсне по този начин, след това той трябва да го предаде на друг играч или да го изхвърли. Ако скарабеят бъде поставен на вече мъртво тяло, той ще го върне към живота, но в този случай амулетът губи силата си завинаги. Не бива също така да го поставяш върху изгнил труп, защото тогава мъртвият ще възкръсне като ужасен не-мъртъв призрак!]
Отбележи си номера на тази глава в дневника в случай, че се наложи да си припомниш отново въздействието на скарабея. Сега продължи пътя си като обърнеш на 247.
353
Взираш се в златистата течност. Повърхността на езерото като че ли улавя цялата светлина в стаята и я фокусира в една точка с почти ослепителен блясък. Прикриваш очи с ръка и наблюдаваш как светлинното петно се разраства, докато започва да грее като слънце, след което се размазва и се променя, придобивайки очертанията на грейнало мъжко лице. Той се усмихва с широка приятелска усмивка, след което бавно се обръща да погледне надясно. Под него се разпростират две тъмни петна, докато накрая те напълно заличават профила му. След това повърхността на басейна се връща в нормалното си състояние и ти поглеждаш встрани, зашеметен и зачуден дали в действителност си видял нещо. След това безмълвно продължаваш по пътя си. Иди на 188.
354
След малко минаваш покрай врата, на която са гравирани червени образи.
Има ли в отбора Мъдрец? Ако да, обърни на 266. Ако не, можеш да отвориш вратата (406) или да продължиш нататък (249).
355
— Отлично — възкликва Клеф. — Ти си непримирим противник, принуждаваш ме да губя почти наравно с теб. Похвално!
След като обръщате монетите за възвръщане, и двамата имате по пет ези. Той обмисля положението. Обърни на 315.
356
Започваш да слизаш. Скоро стъпалата те извеждат върху един опасно тесен перваз, който се вие по задната стена на огромна подземна пещера. За миг гледаш, обхванат от страхопочитание, ширналата се пред теб неземна панорама. Пещерата се простира на два или повече километра, а таванът на места надвишава стотина метра. Котловината долу представлява кратер на спящ вулкан, а пещерата се озарява в наситено червено от вулканичните гейзери, пръсващи клокочеща лава, която се стича по пукнатините в пода на пещерата.
Таванът се подпира от гигантски базалтови пилони, които се издигат на шеметна височина в сумрака. Чувстваш, че се намираш под самите основи на крепостта Калюджън и мисълта за магьосничеството, необходимо за обуздаване на ненаситния вулкан, спира дъха ти. Тук-там от цепнатини на скалния таван се стичат струйки зловонна течност. Това са отвърстията на отходните канали на крепостта и когато някоя от тези струйки попадне във вулканичните огньове, те избухват във враждебна зелена светлина.