Върни се на 502 и продължи сражението. След като мине съответният брой рундове и успееш да изтеглиш кафеза, премини от 502 на 107.
440
Клеф е свел монетите ти до една. Той все още има пет — две ези и три тура. Тъй като не можеш да продължиш, той печели играта. Обърни на 55.
441
Изваждаш парченцето от ковчежето и го забиваш в една от камерите на вкамененото сърце. След няколко мига то започва да пулсира с живот и придобива розов оттенък, изпълнено с прясна кръв. Камъкът се превръща в жива плът. По костите се появяват яки мускули, държани от хрущяли и кожа. Скраймир се надига от мъртвите.
Той застава пред теб, извисявайки се към тавана на пещерата като сянката на голям глетчер. Брадата му проблясва от ледени шушулки, а очите му горят в леден гняв.
— Скраймир отново стъпва върху Средната земя! — извиква той, разтърсвайки каменните стени с гръмотевичния си глас. — Земите на Легенда все още кънтят от неговия боен рев. Нека маговете, които клечат върху старите тронове на Крарт, знаят, че те няма да дочакат пукването на зората, защото небето ще бъде окъпано в тяхната кръв!
Внезапно той те забелязва. Усещаш върху себе си сковаващия поглед на тъмните му очи, сякаш попарен от първия зимен мраз.
— Скраймир е върнат към живот от тленна ръка — промърморва той заплашително. — Това достойно ли е? Как би могъл гордият господар на Джотънхайм да понесе такъв срамен дълг? Невъзможно! Затова ти пръв ще умреш от моята възкръснала ръка…
Той протяга ръка надолу към теб. Усещаш силата му и знаеш, че колосът, който стои пред теб, не е някой случаен недодялан великан. Скраймир наистина е господар на гигантския дом, същество, което би могло да предизвика самите богове. Решен на всичко, се приготвяш за битка.
Внезапно обаче той сграбчва гърдите си и надава вик на агония, който разтърсва кораловия остров под теб и откъртва сталактитите от тавана над теб.
— Сърцето ми! О, могъщото ми сърце изгаря, опърлено от проклет огън. Лодж, нима това е твоя рабо…
Той се сгромолясва на земята с такава сила, че губиш равновесие и падаш. През вдигналите се облаци скален прах виждаш как тялото му се сгърчва в кратък конвулсивен спазъм, докато изгарящият калиум унищожава сърцето и експлодира в гръдния му кош. Снежният гигант не може да издържи на силата на горещината и пламъците. Пред очите ти огънят се разпростира през огромното му тяло и за минути го превръща в пепел. Този път не остават дори костите му
Иди на 432.
442
(МАГЬОСНИК) Използваш вълшебната си мощ, за да се взреш в бъдещето — или по-точно в един от многото възможни варианти на бъдещето, които те очакват, в зависимост от решенията и действията ти. [За миг се виждаш, вдигнал високо Емблемата на победата и приветстван от тълпите, когато победоносно се появяваш от бойните ровове. Но не — гледаш твърде далеч в бъдещето, към една съдба, която зависи от безброй превратности. Настройваш възприятието си, като се съсредоточаваш върху следващите няколко часа. Зърваш надвесен над теб бледолик мъж в черно-лилави одежди и с кръв върху устните. Картината избледнява и виждаш друго възможно бъдеше. Сега се намираш на бал с маски и търсиш някакъв човек сред дегизираните гости — приближаваш се до някакъв арлекин с наметало на черно-бели квадрати, а той сваля маската си и те потупва по рамото. Напрягаш сили да видиш и друга версия на събитията, но повече не можеш да поддържаш магията.]
Изтощен от огромното усилие, не можеш веднага да направиш ново заклинание. Върни се на 1 и направи друг избор.
443
Връщаш се на главния площад, който вече е почти опустял, с изключение на няколко блудници и отегчения градски патрул. Покрай краката ти се търкулва скъсано парче хартия и ти го настъпваш. Оказва се афиш, който съобщава за турнира.
Бързаш към сергията, надявайки се, че разпоредителят на Вил все още е там. Има няколко неща, които би искал да му кажеш, но мислите ти за разплата се изпаряват. Той си е отишъл, а заедно с него — и аленият флаг. Вече нямаш друг избор, освен да вземеш маслиненозеления флаг, който е останал.
Последният разпоредител дреме на пейката пред сергията. Бодваш го с пръст и той се разбужда стреснат.
— Най-после — въздъхва сънливо, като те гледа как взимаш флага. — Вече мога да си ида у дома и да отдъхна…
Обърни на 52.