444
Намираш се в параклиса на Синята кула. Внезапно чуваш страховит глас:
— А, моят бъдещ поборник в турнира!
Извръщаш се бързо и виждаш високата фигура на мага Вил, облечен в черно-лилави одежди върху потъмняла сребърна ризница. Той протяга към теб бледите си пръсти с нокти като на хищна птица. Устата му се разкривява в жестока усмивка, разкривайки редица остри зъби. След това той се втурва към теб.
| Бойно майсторство: 7 |
| Щети: 3 зара |
| Психически способности: 9 |
| Нюх: 9 |
| Доспехи: клас 2 |
| Издръжливост: 35 |
Забележка: Тъй като е вампир, Вил има специфичната способност да парализира с докосването си. Всеки (с изключение на Мъдреца), който е ранен от него, незабавно трябва да хвърли зарове със сбор, равен на или по-малък от своите психически способности. Ако хвърлянето е неуспешно, парализираният играч пада на пода и не може повече да взема участие в сражението, Мъдреците са имунизирани заради превъзходството на умствените им умения над тялото.
Не можеш да избягаш, защото Вил несъмнено просто ще те преследва в образа на вълк. Ако успееш да го сразиш, иди на 81.
445
Този път той разкрива 2.
Ако ти си избрал 1, обърни на 480. Ако числото ти е 2, иди на 485. Ако е 3, мини на 490. Ако е 4 или повече, върви на 286.
446
Оглеждаш се за гости, внушително високи на ръст. Наблизо стои пълен и висок човек със сив кожух, който жадно пие вино. Забелязваш един мъж със зелена перука, който изглежда висок, но може би само така ти се струва, защото е много слаб. Покрай тебе минава едър мъжага, облечен в костюм на мечка, който размахва звънец — както изглежда, той е най-високият сред присъстващите.
Към кого ще се обърнеш: към мъжа със сивия кожух (123), към човека със зелената перука (417), или към мъжа, облечен като мечка (277)?
447
Ръката се отпуска веднага щом осъществява магическото си нападение. Предпазливо я избутваш настрана и отместваш останалите камъни, за да преровиш гроба. Намираш оскъдно имане — една единствена жълтица, каквато никога преди не си виждал. Доста е голяма; от едната й страна е гравирана спирала, а от другата — пет бразди. Решаваш, че не си струва риска да разравяш друга могила.
Ако още не си го сторил, сега можеш да провериш олтара (71), да разгледаш ледения блок (334), или да напуснеш през тунела (279).
448
(МЪДРЕЦ) Медиумът действа. [Сетивата ти с лекота напускат обичайните си тесни ограничения и плъзват напред, улавяйки мислите на другите. Макар и трудно, най-сетне напипваш оскъдните мисли на варварите, които вървят по коридора. Настъпва кратък проблясък от по-усилена умствена енергия, когато стигат до разклонение в коридора и трябва да решат накъде да тръгнат. Разделят се на две групи. Дясната група от мисли, изглежда, се приближава до друга мрежа от мисловни процеси, далеч по-силни от техните собствени. Очевидно варварите не знаят, че тази друга група се намира пред тях.]
Искаш ли да останеш тук? Ако да, обърни на 73. Ако сега предпочиташ да се спуснеш през решетката и да последваш варварите, иди на 477.
449
(ТАРИКАТ) Избягваш връхлитащия меч на Хурондус и поставяш ръка върху рамото му, възнамерявайки да го прескочиш през главата и да изтичаш до края на моста. Той обаче осъзнава какво правиш и внезапно сграбчва ръката ти, притискайки те с цялата си тежест.
— Хубаво е да живееш отново — изсъсква, притиснал лице в твоето, — но това не е толкова важно, колкото да те убия…
Хванал здраво ръката ти, Хурондус скача във въздуха и двамата политате заедно към клисурата долу.
Ако не са останали други живи играчи, това, разбира се, е краят на приключението.
Ако има оцелели играчи, на които все още предстои да прекосят моста, те трябва сега да решат кой ще го стори.
Ако има живи играчи, но те вече са пресекли, те би трябвало да идат на 519, ако Имрагарн е с тях, или на 98, ако не е.
450
Този път той се спира на 5.
Ако твоето число е 1, обърни на 455. Ако е 2, иди на 460. Ако е 3, мини на 260. Ако си избрал 4, върви на 285. Ако си избрал 5 или 6, продължи на 286.
451
— Погледни огньовете на бойните ровове — казва духът, като размахва прозрачните си ръце, посочвайки забуления в мъгли вулканичен простор долу. — Студената скала лежи като капак на ковчег, украсен с драпериите на сивата мъгла. Но отдолу бушуват и кипят самите огньове на пъкъла. Така е и с мен. Аз съм мъртъв, тленната ми черупка е пепел, но духът ми пламти с натрупаната омраза и свирепост на хилядолетното кръвно отмъщение. Ти временно ми попречи, спря ме само за миг във вечността на моето съществуване, но аз ще се погрижа страдалческите ти писъци никога да не спрат.