Малкълм въздъхна облекчено. Колко тъпи бяха тези полеви офицери! Никога ли нищо не чуваха? Но пък командирите на тридесет или повече поделения наивно се бяха подчинили на това нареждане, без да знаят, че още с пристигането си ще бъдат разжалвани и изхвърлени от щаба. Но не, Лейтенанта нямаше да разбере това, докато всичко не свърши. За Малкълм в това нямаше нищо неоснователно. Важността сега се измерваше само с броя на войниците, които командваше един офицер. Не беше възможно щабът да остави бунтовнически полеви офицери да командват войската и с това да застрашат самите устои на Генералния щаб.
— Те постигнаха своето в Англия — каза Лейтенанта. — Да. Постигнаха своето.
Малкълм отново се разтревожи и бързо пренасочи мислите на Лейтенанта.
— Когато се преместим, всичко ще се оправи. Ще заемем голяма плодородна площ и ще има достатъчно храна за всички.
— Нима? — рече Лейтенанта.
Малкълм не го разбра и неволно потрепери — спомни си странните истории, които ставаха из Европа.
— Какво ти е? — попита Лейтенанта. — Треска? Карстън! Дай на капитан Малкълм от белгийската скоросмъртница.
— Благодаря — каза разчувстван Малкълм.
Лейтенанта стана и се протегна. Като го погледнеше, човек не можеше да допусне, че през целия си живот е гладувал, защото тялото му беше силно и здраво. Беше роден в нищета и израснал в мизерия. Той приглади с ръка русата си коса, сложи на главата си един италиански шлем, изпъна рамене под куртката и закопча колана. По навик провери автоматичния си пистолет и прегледа патроните в трите пълнителя.
Мауки, дребен човек с превит гръб и дяволити очи, който обикновено прислужваше на Лейтенанта, пристъпи с парцал в ръка и избърса ботушите му. После свали от един счупен клон пелерината, отмъкната от Швейцария преди четири години. Беше от коприна, дебела два пръста, и тежеше над десет килограма заради забилите се в нея куршуми, които я правеха още по-непробиваема. Мауки я завърза около раменете на Лейтенанта и започна да прибира бръснарските принадлежности в една кутия от противогаз.
— Къде беше? — попита Лейтенанта.
— На разузнаване — отвърна Мауки и посочи очите си — най-зорките в бригадата. — На разсъмване руснаците се размърдаха: смъкват се по клисурата към нас. — Той махна към хълмовете. — Виждате ли ги?
— Не.
— Мярка се по някое и друго кепе.
— Искаш да кажеш офицери?
— Видяхте ли! Един бинокъл блесна на слънцето.
— Нищо не виждам, но ти вярвам.
— Боже Господи! — възкликна Малкълм. — Да не смяташ да стоиш тук и да ги чакаш да дойдат в лагера ти!
— Защо не? Да не искаш да атакуваме през открита местност срещу артилерия?
— Не, но…
— Успокой се — каза Лейтенанта. — Сержант, прибери всички постове, остави само два. След десет минути тръгваме.
— Слушам, сър.
— Поход? — учуди се Малкълм. — Накъде?
През шубраците пропълзя един часови и се втурна към Лейтенанта.
— Видях руски патрул, шест-седем души! — Той посочи на запад.
В следващия миг пристигнаха още двама часови и посочиха на юг и на изток. Руският команден пункт вече се беше преместил на север.
— Открили са те! — извика Малкълм. — Видели са огньовете.
— Бълджър, хвърли малко зелени клони да се засили пушекът — заповяда Лейтенанта. — Полард, отдели ли мунициите с неподходящ калибър?
— И някои, които намерихме в крепостта, сър.
— Добре. Едно отделение да събере всички сухи дърва наоколо и да ги хвърлят в огньовете. Карстън, провери пневматичните оръжия.
— Слушам, сър.
— Слушам, сър.
— Тау-тау, събери хората си и организирай прикриваща група.
— Слушам, мон Лейтенант.
— Боже мой, приятелю! — възкликна Малкълм. — Каква ще ти е ползата от прикриваща група, когато няма къде да се оттеглиш? О, всеки път, когато гледам някой от полевите офицери да се подготвя за отбрана или за нападение, ми призлява. Вие не изпълнявате предписанията на уставите, изобщо не ги спазвате. Би било чудесно, ако и ние имахме малко артилерия.
— Безполезен боклук.
— Какво?!
— Ако имах противотанкова пушка и минохвъргачка, какво щеше да промени това? Господи, не стана ли ясно още преди години? Едната страна компенсира пораженията, нанесени от другата, като нанася също такива поражения. Артилерията е въведена от онзи приятел Наполеон, поне така казват французите. Абсолютно безполезно оръжие, освен когато трябва да се събори някоя стена. Както са безполезни и самолетите. Твърде много жертви и мъка и твърде малко удоволствие.
— Удоволствие?
— Защо не? Хереро, помогни на Бълджър да прибере казаните.
Лагерът вреше от усилена дейност. Хората на Карстън работеха върху пневматичните картечници. Някога те се задвижваха с бензин и допълнително с ръчни компресори, но сега само ръчно. Четирима души ги зареждаха, докато Карстън проверяваше очуканите им мерници. С пневматиката се избягваше шумът, който разкриваше картечниците, и се решаваше проблемът с оскъдните муниции, защото те стреляха с куршуми британско производство, в които барутът беше изветрял. А такива боклуци имаше много. Бяха лоши оръжия, защото бяха предназначени за модерни свръхзвукови приспособления, които убиват на петстотин метра, но изпразнените кондензатори и изтощените батерии отдавна бяха изхвърлени по европейските бунища и бяха останали само колелетата и станоците.