Над мястото се носеше топлина. Във въздуха се виждаше само струйка пушек, чийто източник не можеше точно да се определи. От своето укритие Лейтенанта огледа мястото и в него постепенно се оформи определено мнение.
Той почака известно време, та бригадата да заобиколи селото, и после се обърна към Мауки.
— Отивам напред. Ти отбележи всички места, от които излиза пушек, и чакай сигнал от мен.
Лейтенанта свали забралото на шлема и извади пистолета си. После уви пелерината плътно около гърдите си и излезе на открито. Моментално няколко куршума понечиха да го захапят, два от тях го удариха и за миг забавиха хода му. За момент му причерня, но после видя святканията на оръжията — оранжеви в сумрака. Покрай него отново изсвистяха куршуми. Най-много дойдоха от центъра.
— Здравей, старейшина! — извика Лейтенанта на френски.
Стрелбата секна и от храстите, без да е ясно откъде, се чу глас:
— Не ви щем тук! Вървете си или ще използваме гранати!
— Вие сте обкръжени от Четвърта бригада. Имаме артилерия!
Последва дълга пауза, после фалшиво агресивно същият глас извика:
— Вървете по дяволите с вашата артилерия! Ние имаме с какво да ви отговорим!
Неизвестно откъде в краката на Лейтенанта падна граната. Блесна ярка светлина и гранатата експлодира. Лейтенанта се премести на няколко крачки от мястото, където беше избухнала.
— Давам ви последна възможност. Предайте се, иначе не отговарям за последствията.
— Върви по дяволите!
Лейтенанта изчезна зад други храсти, които веднага бяха обсипани с куршуми. Той изсвири пронизително два пъти. Селяните моментално откриха огън към изораната нива. Но в отговор не последваха изстрели. Бързо падаше мрак. Беше онзи час от деня, когато е все още светло, но твърде тъмно, за да се види движещ се човек.
Огънят от скритите позиции намаля и спря. Объркани, селяните пестяха оскъдните патрони.
Из просеката се чуха кратки повиквания. Лейтенанта почака да свършат. После за няколко минути настъпи тишина.
— Все още ви предлагам възможност да се предадете — извика Лейтенанта. — Единственото, което искаме, е храна и топлина.
— Не сме променили мнението си — отвърна старейшината.
— Ще броя до десет. Ако не се предадете, сърдете се на себе си. — И той започна много бавно да брои до десет. Не последва никакъв отговор.
Тези хора се оказаха по-твърди, отколкото бе очаквал. Обикновено неговото собствено безгрижие и ултиматуми бяха достатъчни да разколебаят решимостта на другите. Тези оцелели при всичките постижения на науката и политиката хора се бяха превърнали в тип оцелели от по-висок порядък. Лейтенанта вдигна рамене. Проблемът не беше негов.
Той изсвири рязко в определена гама и в просеката настъпи слабо движение. След малко пушекът започна да се разсейва. Под земята се чуха кашляния. В замаскираните комини на селото бяха напъхани зелени листа.
Кашлянето се засили, както се засили и пушекът. Чуваха се и отчаяни стенания, тракане на пръти, които се мъчеха да отпушат комините, бесни псувни на мъже, опитващи се да изтикат зелените листа оттам.
Лейтенанта лежеше по гръб и гледаше приличната на диамант Вечерница. Постепенно се появиха и други звезди, очертаха се съзвездията. Вятърът полюшваше върховете на дърветата и ги караше да се покланят пред величието на нощта.
— Генерале! — проплака старейшината. — Разбрахме, че сме сбъркали ужасно. Ако се предадем сега, каква милост можем да очакваме?
Лейтенанта преброи звездите в Персей и започна с Лалката мечка.
— Генерале! В името на небесата, имай милост! Тук има деца! Задушават се! Ако се предадем, на какво можем да се надяваме?
Лейтенанта въздъхна, премести вниманието си върху Голямата мечка и се опита да открие съзвездието Лебед, част от което беше закрито от издигащия се пушек.
Чу се раздвижване на храсти, удар на избита врата и просеката оживя и се замъгли от валма пушек. Лейтенанта се изправи. От земята се надигнаха войници и подкараха групи разплакани, умоляващи хора. Няколко луди държаха пушки, но бяха толкова очевидно заслепени от пушека, че никой не жертва муниции да ги застреля, а просто издърпаха оръжията от ръцете им и ги блъснаха в тълпата.
— Отпушете комините — заповяда Лейтенанта. — Онези, които имат маски, да отидат долу и да изчистят решетките на камините.
— Никога нямаше да се предам — каза старейшината. — Но долу започнаха да припадат! В името на небесата, не ни убивай! Ние сме дружелюбни. Наистина сме дружелюбни. Ще ви покажем складовете си, ще ви дадем подслон, жени, всичко, каквото искате, само не ни убивай!