След това въведение е поместена препечатка на предговора, написан от Хабърд за едно следвоенно книгоиздателство. Той предава смисъла на читателските отзиви и реакциите на хората далеч отвъд границите на тези среди.
С типична за него ирония Хабърд се „извинява“ за своята наивност в световната политика и за „младежкото си невежество“ по отношение на високите идеали, от които се ръководят лидерите на обществото. Като сатиричен коментар този „Предговор“ сам по себе си прави книгата достойна за внимание. Почти уникална сред писанията от средата на това столетие, тя носи основния тон на неговия magnus opus в научната фантастика, десеттомната поредица „Мисия Земя“ от 1980-те години.
По свой начин тя е наситена с неудобни пророчески изводи, както и „Бойно поле Европа“. „Младият, наивен“ Л. Р. Хабърд се придържа към смущаващия метод да изобличава претенциите на онези, които твърдят, че разбират от политика. Романът на човека, който се подготвя да участва в една кръвопролитна война, беше провокационно четиво, което някои не можеха да понасят. Същото се отнася и за „Предговор“, написан по-късно от човек, току-що завърнал се от война… свидетел на важна случка в нея… и не по-малко наясно за непосредственото бъдеще на човечеството.
Може лесно да се възрази, че „Бойно поле Европа“ не спада към тематиката на едно списание за „чисто“ научна фантастика. Част от началното въздействие върху читателите на „Астаундинг“ сигурно се дължеше на опита от военната тактика, убедителното представяне на военната стратегия и на задкулисните интриги в предизвикването на война с цел придобиване на политическа власт.
Други писатели в тази област могат да пишат убедително за „бъдеща война“; романът на Хабърд обаче има предимството с истинското представяне на безбройните детайли, които никой от неговите съвременници не можа да изобрази. Нещо повече, той беше написан с такова политическо прозрение, за каквото нямаше дори и намек в умозрителната литература до романа на Джордж Оруел „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“ — един труд, разбира се, твърде „сериозен“, за да се появи най-напред като „чист“ сериал в списание. (Честно казано, предложението на Хабърд за оптимистично решение изглежда за предпочитане пред Оруеловия кумулативен безнадежден списък на причини, поради които не е възможно да се намери никакво решение.)
Отговорът на въпроса „Как «младият» Хабърд е могъл да направи това?“ е, че той беше необичайно интелигентен и високо образован в пълния смисъл на тези понятия. Още най-ранните му приключенски разкази са основани не на кабинетни проучвания, а на личен опит, натрупан в най-затънтените кътчета на света. Този опит на свой ред произтича от неговото несекващо желание за изучаване на нови неща, срещи с нови хора, запознаване с техния опит.
Лафайет Роналд Хабърд е роден в Небраска, но е прекарал първите си години в щата Монтана, който дори през 1980-те години е все още място, щастливо изолирано от много аспекти на градската култура. През 1911 г. този щат е неразвит. Тъй като баща му е действащ офицер от флота на САЩ, Хабърд е отгледан от баба си и дядо си. Казват, че малкият Лафайет е можел да язди преди да проходи. Още в началото на второто десетилетие от своя живот той е едновременно игъл скаут1 и кръвен брат на индианското племе чернокраки. Неговата първа книга, „Бъкскин бригейдис“2, 1937, нагледно изобразява унищожителното влияние на търговията с кожи върху племето. (В публикациите й след смъртта на автора племенният съвет помества благодарствено писмо към духа му.) Като най-млад игъл скаут в страната Хабърд е представен в Белия дом и се сприятелява със сина на президента Калвин Кулидж.)
Малко след това под ръководството на своя баща и чрез неговите връзки, още като тийнейджър Хабърд предприема пътешествия извън границите на САЩ и с различни специалисти изучава формално и неформално човешката психология, техниката и естествените науки и в същото време получава богата възможност да наблюдава живота в такива разнообразни места като Китай и Карибите.
В допълнение на морските експедиции до смятани тогава за екзотични места от двете полукълба — някои и сега се смятат за такива, — Хабърд става член на „Изследователски клуб“. На няколко пъти под флага на този клуб той извършва експедиции, става експерт по крайбрежните води на Аляска и ги картографира. Има сведения, че в своите експедиции Хабърд е стигнал чак до Алеутските острови и още по на югозапад, както и че се е готвел да постъпи на военноморска служба. Следователно напълно основателно може да се вярва, че Хабърд е имал практически знания за човешката природа, за политическата история и военни знания. Има също така сериозни основания да се вярва, че изразената в „Бойно поле Европа“ геополитическа загриженост далеч надхвърля практическите съображения от необходимостта за осигуряване на препитанието му като писател. Несъмнено, когато през средата на 1941 г. постъпва във военноморския флот на САЩ, той извършва това под влияние на прочувственото писмо на конгресмена Уорън Д.Магнъсън, председател на Комитета по морските работи в Камарата на представителите, написано на 8 април 1941 г. до президента Франклин Д.Рузвелт.