— Вие сте наш гост, сър — каза жената на развален английски.
— О, да, разбирам. Ти живееш тук, нали? Е, има място. Доведи семейството си.
Тя погледна облекчено и махна с ръка към стълбището. Три по-млади жени и друго дете слязоха, последвани от един нерешителен млад мъж, застанал боязливо между две жени, очевидно негови съпруги. По стълбището слезе и пета жена — подкрепяше една много стара дама. Блестящите й очи любопитно заоглеждаха офицерите. Тя също насочи вниманието си към Лейтенанта.
— Вие, любезни господине, ни дадохте възможност — каза старата жена на френски.
— Млъкни — смъмри я една от жените, ужасена от дързостта й.
— Е, щом не ни убиха по-напред, и сега няма да го сторят. Добре дошли, господине. В отплата на нашите животи тези девойки ще ти поднесат много хубава вечеря.
Петата жена, беше съвсем млада, побърза да сложи децата на леглата в дъното. Те се завиха презглава, виждаха се само широко отворените им очи.
Една привлекателна руса жена отиде да сложи дърва в огъня и без да иска, изпусна една цепеница върху ботуша на Лейтенанта и се отдръпна ужасена.
— Не се бой, Грета — каза старата дама, подпряла беззъба брада върху бастуна си, и обясни на Лейтенанта: — Тя е белгийка. Пиер я докара един ден. Не може да се вини една белгийка.
— Разбира се, че не може — съгласи се Лейтенанта, погледна любопитно девойката и се усмихна. Тя много внимателно взе дървото и го хвърли в огъня, без да се реши отново да го погледне.
Младият мъж се настани предпазливо в ъгъла. Ръцете му бяха огромни от тежка работа, очите му бяха хлътнали, раменете извити като на животно. Докато младата жена минаваше покрай него, за да извади храна от шкафа, той я хвана за китката и изсъска:
— Глупачка! Да не искаш да ни убият? Нарочно ли го правиш?
Грета рязко се отскубна от него, удари го през устата, а след това отвори вратата на долапа така, че докато вадеше брашното, го притисна в ъгъла.
Старата жена беше възхитена от поражението на младия мъж.
— Е, вече бях започнала да се чудя как най-после ще ти го върне.
— Пада му се — прошепна една от жените на друга и всички се разсмяха.
Младият мъж побесня. Щом Грета затвори вратата, той се освободи, хвърли се върху нея и започна да я удря и да крещи, че прекалено дълго го е отблъсквала. И изведнъж изпищя от болка и падна на пода, държейки се за главата. По знак на Лейтенанта Мауки беше хвърлил синджирите си.
— Не разрешавам бой тука — каза Лейтенанта. — Изхвърлете го.
Часовият хвана младия глупак за врата и го подкара към вратата.
— Не го убивайте! — изпищяха съпругите му и се хвърлиха в краката на Лейтенанта. Едно от децата зарева от страх.
Лейтенанта с отвращение се освободи. Мауки гледаше развеселен създалото се положение. Грета стоеше притиснала гръб до стената и наблюдаваше Лейтенанта.
Полард мигновено слезе по стълбите с автоматичен пистолет в ръка, удари младия мъж още в ръцете на часовия и после още един път. Мъжът изпъшка и падна. Стаята беше пълна с огън и пушек, и шум. Младият мъж стоеше на пода, подпрян на ръце и колене и тресеше глава като бик, който не може да се държи на краката си. Опита се да достигне Полард, не можа, падна и се сгърчи. Полард го преобърна с крак. Лицето на младия мъж бе окървавено, той безучастно гледаше гредите.
Двете жени пристъпиха напред, спряха и се вторачиха в мъжа си. После бавно се обърнаха и отидоха при леглата да успокоят ревящото дете.
— Всичко наред ли е? — попита Полард и приглади смачканата си куртка.
— Действай, сержант — каза Лейтенанта и кимна.
Мауки и часовият извлякоха мъжа по стълбите. Една от жените взе шепа листа и гореща вода и почисти рогозката. Малкълм беше пребледнял.
Лейтенанта си сгря ръцете пред огъня и забрави за случката. Навела очи, Грета започна да замесва тесто за палачинки.
Вечерята продължи и скоро Лейтенанта и Малкълм седяха на масата. Мауки беше коленичил с канче в ръка в един ъгъл. Гърбът на часовия се движеше нетърпеливо, после, когато му дойде смяната и се освободи за храна, той се разкърши доволен. Жените седяха около една по-малка маса до огъня, а Грета стоеше отстрана, готова с бързи тихи движения да обслужи офицерите и изглежда, беше забравила за случката. Ядосана, старата жена най-после я извика и я накара да седне и да вечеря.
— Далече ли отивате? — попита старицата.
— Достатъчно далеч — отговори Лейтенанта и се усмихна.