Когато японците започват без предупреждение очакваната от много военни и цивилни експерти в САЩ война, Хабърд пътува по море в изпълнение на своя дълг. Неговата действителна военна кариера едва сега се изяснява по документи, получени след приемане на Закона за свобода на информацията и от разкази на бивши членове на екипажи на командвани от него различни морски съдове. (Той, изглежда, е знаел много добре как да ръководи хора, да им вдъхва необикновена преданост и доживотна лоялност.)
Преди да бъде прехвърлен към Атлантическия флот като старши военноморски офицер на САЩ, в Австралия той организира и извършва снабдяването на Филипините, чиято отбрана се ръководи от генерал Макартър. Неговият приятел, курсантът от Военноморската академия Робърт А. Хайнлайн споделя, че Хабърд е бил на лечение в дома си от сериозни рани, за които не се говори в разкритото след войната от флота на САЩ досие.
И ако „Предговор“ е умишлено ироничен, това може напълно основателно да се дължи на факта, че непосредствено след войната Хабърд скъсва връзките си с флота и скоро след това започва нова кариера, ознаменувана с публикуването на „Дианетика — модерна наука за душевно здраве“, чиято декларирана цел е изграждане на една нормална планета. Тоест хапливото остроумие на предговора към „Бойно поле Европа“ може да не е самоцелно. В него може би има много по-дълбок умисъл, предизвикан от опита на Хабърд, който е открил, че онова, което е написал като умозрителна фикция, прилича твърде много на нещо съвсем истинско.
Завладяващата сила на „Бойно поле Европа“ не може да бъде отделена от тези предположения. Когато тази книга беше написана, в популярната фантастика нямаше и помен от използване на морски пехотинци за смазване на националноосвободителни движения. Морските пехотинци бяха символ на добронамерена сила, биеща се на страната на правото. Като опитен писател Хабърд добре разбираше стойността на „прекаляването“ и прекаляваше само дотолкова, доколкото да стимулира въображението на читателите. От друга страна, Хабърд може би вече е имал достатъчно основание да разбере — както повечето от нас днес, — че добрината и храбростта на личността може понякога да намерят съмнителни приложения в борбите за власт, провеждани на високо ниво от световните лидери.
В световната история е имало лидери, които не са обмисляли достатъчно добре водената от тях политика. Нито пък винаги са имали възможност да насочват достатъчно умело действията си за постигане на своите временни цели. Едно традиционно място, където се плаща цената за това, са окопите, в които обикновените войници трябва да пълзят, за да оцелеят. Същата цена много рядко се плаща в цитаделите на властта, пък и монетата обикновено е безкръвна — блестящи лимузини откарват виновните лица в арест с минимална защита срещу бягство или на заточение в лукс.
Романът „Бойно поле Европа“ може да бъде приет като алегория — умозрителна научна фантастика, която вълнува ума с представяне на един свят, който — о, би могъл да бъде, о, да, звучи правдоподобно, но… е, никога не се случва така, както е предсказано.
Но вече повече от половин век „Бойно поле Европа“ не престава да се чете с интерес, а бъдещето му се простира неопределено далече във времето.
Алгис Бъдрис
ПРЕДГОВОР
Когато написах „Бойно поле Европа“, все още съществуваше линията Мажино3, Дюнкерк4 беше обикновен крайбрежен френски град, битката за Великобритания, Бълдж5, Сайпан6, Иво7, ракетите Фау и Нагасаки бяха неизвестни и далеч в бъдещето. Макар че засяга тези неща, действието в романа няма да се превърне в действителност още много години и следователно е все още история от бъдещето, въпреки че част от това „бъдеще“ (около една пета) вече е настъпило.
3
Система от тежки отбранителни съоръжения, построена от Франция преди Втората световна война по границата между Франция и Германия от Швейцария до Белгия. — Б.авт.
4
Морско пристанище в Северна Франция, откъдето са евакуирани британските сили под обстрела на германците през 29 май — 4 юни 1940 г. — Б.пр.
6
Един от Марианските острови, завзет от въоръжените сили на САЩ през юни-юли 1944 г. — Б.пр.
7
Иво Джима — един от вулканичните острови в Тихи океан, завзет от въоръжените сили на САЩ през 1945 г. — Б.пр.