— Сър, в този овраг има вражески полк. Адски е близко.
— Полард! Приготви се за лъжлива фронтална атака. Ханли! Прикривай отдясно. Тау-тау! Твоето отделение да прикрива отляво. Карстън! Бъди готов за засада. Когато Полард ги нападне, ти удари фланговете, отрежи им пътя за отстъпление и дай възможност на Карстън да действа.
Да, ако нещо се случи?
Ами ако вече се е случило?
Джани за стотен път отиде при оръдията си, избърса ги от невидима прах и предупреди хората си, че ще прати всичките по дяволите, ако допуснат някаква грешка.
— Какво мислиш, Джани? — попита Тау-тау.
— Откъде да знам какво мисля? Че всички щабни офицери са скапаняци!
— Слънцето вече е залязло. Във всеки случай слънчевите огледала не светят.
— Той каза, че ще се върне — въздъхна Тау-тау.
— Може би внезапно се е разболял — предположи Уийзъл — Може би е болен, а нас ни няма…
— Може би са го хранили с нещо отровно — каза Бълджър. — В дупка като тази нищо не разбират от храна!
— Беше ли добре когато го видя последния път, Мауки? — попита Уийзъл за трийсет и седми път.
— Да — отвърна Мауки. — Ще дойде. Много, много отдавна не се е виждал с други офицери и може да му е омръзнало да говори с такива глупаци като нас.
— Сигурно е така — съгласи се Бълджър.
Успокояваха се един друг, но не си вярваха.
Имаше още една фалшива тревога, но когато на вратата се появи непозната личност, всички оклюмаха. Като старши, Полард посрещна новодошлия.
— Чувам, че това е Четвърта бригада — каза влезлият.
— Аз съм Томас О’Томас от Десети полк, Втора бригада, Трета дивизия, Десети армейски корпус. — Той огледа бойците, за да види дали го слушат, и добави: — Това е стара команда, разбира се. С командир майор Суинбърн.
— Орас Полард, на твоите услуги. Заместник-командир на Четвърта бригада. Влез и се почерпи.
— Да, май наистина ми замириса на храна.
— Съвсем прав си — потвърди Полард и поведе госта към центъра на помещението, където беше неговото царство.
Докато вървеше през помещението, Томас О’Томас не пропусна нищо. Видя натъпканите с храна и плячка раници, окичените с муниции колани. Това поделение беше добре снабдено.
— Небето да ме порази! — възкликна О’Томас. — Артилерия?
— Даааа, сър, артилерия — потвърди Джани.
— Ние имаме няколко оръдия, но са износени и разчетите не искат да ги погледнат. А тези изглеждат съвсем нови.
Джани сияеше от щастие. Чувстваше се много поласкан от думите на Томас О’Томас.
Полард сложи госта да седне до масата и направи знак на Бълджър да нареди да му донесат ечемична супа, чай от дървесна кора и хляб от истинско брашно. Томас О’Томас почти не можеше да повярва на очите и на носа си и без извинение са нахвърли лакомо върху храната.
— Още малко? — предложи Полард. — Имаме много.
— Много? — учуди се Томас О’Томас.
— По-голяма чиния, Бълджър.
Томас О’Томас продължи да яде шумно и ненаситно, подслаждайки чая с големи количества цвеклова захар, почувствал, че чудото на яденето се е върнало.
— Как сте се снабдили с всичко това? — попита Томас О’Томас.
— Дължи се на Лейтенанта — отвърна Полард. — Той мисли само за храната и мунициите, и за бригадата. За нищо друго не мисли.
— Не мога да повярвам! Какъв офицер!
— Ние взехме това за четири дни — каза Полард.
— За четири дни… О, толкова храна няма в цялата тази обезкръвена страна, приятелю.
— Има. Но трябва да имаш и командир като нашия.
— В Десети полк се нагладувахме. Затова се върнахме тук. Но да ти кажа, в тази дупка няма нищо за ядене. А след като отнеха командването на майор Суинбърн, не получаваме нищо.
— Какво?! — извика Полард и се надигна.
— Не знаете ли още? Когато някой офицер дойде с частта си в този зайчарник, Генералният щаб му я отнема и я предава на някое надуто мамино синче, което като чуе да се зарежда пушка, бяга на четиридесет мили. И да ти кажа, когато ви назначат нов офицер, ще научите всичко за етикецията… и да прислужвате… — Неочаквано той откри, че всички са го заобиколили и слушат напрегнато. — О, слушайте, момчета. Вие, изглежда, сте уморени!
— Какво се случи с твоя командир? — попита Полард.
— Ами, освободиха го, това е всичко. Ние не искахме да се разделим с него, защото беше добър човек. Чудесен полеви офицер. Всички го обичахме. Но какво можехме да направим? Дори не можахме да разберем какво е станало с него.
— Вие не сте… Виж какво! — извика Тау-тау. — Вие фактически сте позволили да ви го вземат и не сте направили нищо да го намерите, така ли?
— Когато ни дойде наум — обясни Томас О’Томас, — вече бяхме разпратени по други поделения. Както ще стане и с вас. Почакайте и ще видите. Ще ви разпръснат. По този начин се избягват всички неприятности. — Томас О’Томас се почувства неловко, усетил, че заобиколилите го не одобряват казаното от него. — А сега, ако не възразявате, ще си отида. Промъкнах се незабелязано покрай охраната. Засега никой няма право да идва при вас, нали разбирате.