— Чу ме, Суинбърн. Действай, Полард.
Лейтенанта слезе в кабината, легна и моментално заспа.
ГЛАВА 8
Вечерта флотилията бавно се премести нагоре по реката. Половината време премина в откриване и заобикаляне на останки от паднали мостове и потънали съдове. Не се виждаше нито брегът, нито небето. Една канонерка заседна така, че трябваше да я разтоварят, да прехвърлят минохвъргачката на друга и след това да я запалят. Зад тях се чуваше пушечна стрелба, разнообразявана от време на време от силно бумтене на голямо оръдие. Но очевидно не флотилията, а реката изобщо беше целта, защото покрай тях нито свистяха куршуми, нито падаха снаряди.
На сутринта заваля тежък студен дъжд, който въпреки влагата малко поразпръсна мъглата и бригадата установи, че се намира далеч над Лондон. Приближаваха се до шлюза под Ричмънд.
Увити в непромокаемите си пелерини, войниците гледаха замислено появилата се пред тях преграда. Приливът тук идваше по-късно и водата тъкмо преминаваше във втората половина на шлюза. На пътеката за пешеходци, която беше в ремонт, се беше събрала малка група войници: очевидно гарнизон от някое разположено наблизо укрепление. Други две групи изтегляха две оръдия нагоре по склона, но още бяха далеч.
Когато флотилията стигна на двеста метра от шлюза, и двете страни откриха огън. Но все пак редът бързо се възстанови и последните шест кораба под командата на Тау-тау внимателно се приближиха към брега и разтовариха. Джани едва се сдържаше, но знаеше, че ако стреля, огънят ще повреди шлюза.
Тау-тау не губеше време. Вмъкна се в гъстите шубраци и зае позиция. Гарнизонът веднага се устреми натам, Карстън го заля с безмилостен огън, последваха два изстрела от минохвъргачката на Джани. Тау-тау излезе на стената, изхвърли телата на убитите, отвори шлюза и пое охраната на флотилията. Сержант Чипър с двадесет души се вклини в склона, завладя оръдията и ги унищожи.
След като премина през шлюза, флотилията спря и пусна котва. В съответствие със заповедта Тау-тау минира и разруши шлюза. Въпреки това бойците не продължиха, а останаха на котва, следейки долната страна на бента.
Към четири часа на половин миля по течението се появи авангардът на бреговите сили и новината бързо се разпространи във флота. Но Лейтенанта не бързаше. Той изчака авангардът да дойде достатъчно близко и чак тогава заповяда на Джани да изстреля два снаряда. Авангардът бързо се оттегли. След половин час се появиха главните сили и заобиколиха Терас Хил, за да отрежат флотилията от горната страна на реката. Възползвайки се от силния вятър, появил се заедно със засилването на дъжда, флотилията изстреля още две мини, вдигна платна и продължи на запад покрай Ричмънд и завоя, който водеше за Кингстън.
Вятърът отслабна и бързо започнаха да се спускат облаци. Видимостта се влоши. Когато се стъмни, дъждът спря и силите на брега решиха, че обстановката е идеална за бой в тяхна полза. С падането на мрака изпратиха патрули, но те бяха посрещнати със силен огън. Тогава бреговите сили разположиха артилерията си на позиция в горите и се разшетаха наоколо, предизвиквайки гнева на селяните, защото разрушаваха оградите, за да ги използват за барикади.
В седем часа бреговите батареи откриха огън в тъмнината и водата в реката пред Туикенхам, където флотилията беше пуснала котва, закипя. Бяха много усърдни и допълваха оръдейния огън с картечен. Междувременно две отделения прочистиха бреговете в протежение на миля в двете посоки, взеха всичко, което може да плува, и натовариха баржи, лихтери и гребни лодки с максимално допустимия товар.
Сега бяха сигурни, че флотът изпитва недостиг на муниции, защото не отговори с огън, а те знаеха, че войска без достатъчно муниции ще чака до последния възможен момент.
Започнаха храбро атаката си по мастиленочерната река. Два или три пъти снарядите им попадаха върху техните собствени съдове. После се спуснаха на известно разстояние по течението на реката, огледаха я и нададоха възбудени, гневни викове.
Флотилията си бе отишла!
Преминала бе през шлюза Тедингтън!
Не бяха слезли на брега!
Те се отказаха от пробитите си съдове в полза на твърдата земя и обстрелваха околността и бреговете при всяко съмнение за войници на Четвърта бригада.
Не откриха такива.
С гребла и платна, подпомагана от течението, флотилията в пълна тишина се придвижваше в нощта към Лондон. Минаваха покрай села и плитчини, покрай носове и разрушени замъци.
Към четири часа на следващата сутрин, преодолели разрушени мостове, изоставени кораби и плитчини, те тихо хвърлиха котва точно срещу Тауър. Вече не бяха отпуснати, а възбудени до краен предел от предстоящето събитие.