— На тази планета — каза Търл доверително — някога е имало разумни същества.
— Какви същества? — попита Зът подозрително.
— Хора — отговори Търл.
Зът го погледна изпитателно. Служителите от сигурността никога не са се славели с чувството си за хумор. Имаше случаи, когато те подмамваха да кажеш нещо, а след това ти предявяваха обвинение. Но Зът не можа да се сдържи. Костните му устни започнаха да се разтварят в усмивка и въпреки че направи опит да се контролира, изведнаж избухна в смях право в лицето на Търл. Зът бързо се овладя и отново подхвана предишната си работа.
— Само това ли е? — подхвана той, като се престори, че се замисля.
Търл реши, че нещата не вървят добре. Ето какво става, когато се опитваш да бъдеш откровен. Мерките за сигурност са едно, а откровеността — съвсем друго.
— Подозренията за заговор и саботаж в транспорта — каза той, като огледа подозрително катастрофиралите коли с присвити очи — могат да стигнат до големите началници.
Зът захвърли гаечния ключ и той издрънча на пода. В гърлото му се надигна застрашително ръмжене. Стоеше и гледаше право пред себе си. Всъщност мислеше.
— Какво искаш в действителност? — попита накрая.
— Разузнавателен самолет за пет или шест дни.
Зът стана, свали от стената дневника за отпускане на самолети и се зачете в него. Можеше да чуе как Търл почти мърка.
— Виждаш ли това? — попита Зът, като бутна дневника под носа му.
— Е, и?
— Тук пише, че на сигурността са дадени шест самолета, нали?
— Виждам, разбира се.
— А виждаш ли от колко време продължава това? — Зът разгръщаше страница след страница. — Цяла вечност! Истинска напаст!
— „Една планета за добив на руда трябва да бъде постоянно под наблюдение“ — цитира Търл със самодоволен вид.
— И какво толкова ще наблюдаваш? — попита Зът. — Върху картата е отбелязано всяко парченце руда, и то още преди ние с тебе да сме били родени. Върху тази планета няма нищо друго, освен млекопитаещи, които дишат отвратителния въздух.
— А ако се появят враждебни пришълци?
— Тук? — изръмжа презрително Зът. — Разузнавателните сонди на компанията в Космоса ще ги засекат много преди да стигнат до нас. Търл, транспортната служба трябва да осигурява гориво за тези самолети, да ги ремонтира и поддържа поне два-три пъти годишно. И двамата знаем много добре, че компанията се стреми към икономии. Ще ти кажа какво ще направим.
Търл чакаше с кисела физиономия.
— Ако се разберем да спрем разузнавателните полети, бих могъл да ти дам един земеход за известно време.
От гърлото на Търл се изтръгна къс пронизителен писък.
Зът повтори предложението си:
— Земеход на твое разположение винаги, когато поискаш, и един разузнавателен полет над цялата планета веднаж месечно.
Търл тромаво се приближи до една от катастрофиралите коли и заразглежда зелените петна от кръв.
— Чудя се дали катастрофата не е станала по вина на транспортната служба.
Зът стоеше неумолим. Знаеше, че причината е твърде много кербанго по време на работа.
— Един разузнавателен полет и един земеход — каза той.
Търл огледа другите развалини, но не можеше да измисли нищо. Разследванията по тези случаи бяха приключени. Но следващия път щеше да му покаже какво значи истинско разследване!
Търл се върна при Зът.
— Един разузнавателен самолет, програмиран да покрива цялата планета, веднаж месечно и въоръжен земеход на мое постоянно разположение. И без глупави въпроси за амуниции, дихателен газ и гориво!
Зът извади от чекмеджето под тезгяха една купчина документи и отдели от нея нужните формуляри. Хвърли дневника и листата към Търл.
Докато подписваше, Търл си мислеше, че трябва да се захване по-сериозно с началника на транспорта. Едно обвинение за кражба на руда щеше да свърши работа!
Зът прибра обратно документите и взе от таблото магнитната карта за отключване на един от най-старите и раздрънкани земеходи, който неизвестно откога събираше прах в гаража. Прибави към нея талон за получаване на гориво, друг за зареждане с дихателен газ и още един за амуниции.
Тази сделка никога нямаше да бъде отразена в регистрите на компанията, защото Зът беше взел мерки датите на заявките да не съвпадат. Никой от двамата не подозираше, че току-що са променили бъдещето на планетата. А тази промяна нямаше да бъде от полза за бъдещето на Междугалактическата. Но такива неща често се случват в големите търговски компании.
Когато Търл излезе, за да вземе своя земеход Марк II (брониран и въоръжен), Зът си мислеше какви чудновати лъжи могат да измислят шефовете, за да получат възможност да отидат на лов. Всички бяха полудели да убиват. Лудостта им унищожаваше и колите, ако се съди по смачканите тенекии, които му докарваха. Каква дивотия! Човекът бил разумно същество! Той се разсмя и се върна към предишното си занимание.