— Защо правиш всичко това? — попита Кър. — Ти получаваш ли нещо? Участвуваш ли в играта?
— О, не! Не искам дори един кредит. Всичките са за теб. Естествено го правя, защото съм ти истински приятел. Не съм ли го доказвал досега? Не съм ли ти помагал?
— Имаш събрани достатъчно доказателства и улики срещу мен, за да ми издействуваш смъртна присъда — отговори Кър. — Защо продължаваш да ми правиш услуги?
— Хайде, хайде — каза Търл помирително.
Реши, че е дошъл моментът нещата да бъдат изяснени.
— Искам да издаваш всяка заповед, която ти поднеса, и да подпишеш нареждане за завръщането ми у дома в срок от шест месеца.
— Много добре — отговори Кър. — Бих могъл дори да наредя твоите заповеди да не се отменят никога. Но все пак не разбирам защо няма да бъда уволнен след два месеца?
Търл премина към същността на въпроса.
— Това е кодът, използван от Нъмф. Изработен е въз основа на серийните номера на транспортните машини. Никой няма да те уволни. Найп, неговият племенник, е много влиятелна фигура. Ето ти първото съобщение за него.
Остави го на бюрото, като си повтори, че не бива да забравя да унищожи оригинала, написан с неговия почерк, веднага щом Кър го кодира.
Бележката гласеше: „Нъмф е убит от избягал криминален престъпник. Възникна нова ситуация. Назначи ме за негов заместник. Уговорката остава непроменена. Депозирай неговата част в сметката ми в Галакси Тръст Къмпани. Съболезнования. Надявам се на щастлива съвместна работа. Кър.“
— Аз нямам никаква сметка — възрази Кър.
— Естествено, но ще имаш. Приготвил съм всичките ти документи. Ще бъдат изпратени още при следващото телепортиране. Нещата са съвсем прости.
Кър отново погледна бележката. Усмихна се за пръв път след убийството. Облегна се назад и почувствува как започва да става по-голям и по-важен. Изведнаж се пресегна и плесна с длани лапите на Търл в знак на пълно съгласие с така сключения договор.
Когато Търл си тръгна, Кър толкова се беше надул, че изпълваше целия стол.
Единственото опасение на Търл, докато мислеше за следващата си задача, бе, че дребният малоумен психло може да се вживее в ролята си на велик и да направи някоя глупава грешка. Трябваше постоянно да го държи под контрол. Няма да го изпуска от очи. А след като веднаж напусне планетата, не му пука за него.
Възможността за каквото и да е сътрудничество между Джони и Кър бе унищожена напълно и завинаги.
5
Следващите действия на Търл бяха внимателно наблюдавани от опитните шотландски разузнавачи горе на хълма.
Късно следобед предишния ден Търл се насочи като луд към един от танковете. Потегли към древния град на север и не след дълго влезе в него.
На другия ден по обед напусна развалините и пое с ръмжащи двигатели по обраслата с трева магистрала към академията.
Слезе от танка. Слънцето се отразяваше в стъклото на маската му. С небрежна походка се запъти към часовия.
По това време в района на академията имаше много малко хора — една домакинска рота и трима шотландци на пост, обикновено пострадали при злополука и възстановяващи се в лагера.
Онзи, който посрещна Търл, беше със счупена ръка. Тя бе шинирана и висеше на превръзка, закачена на врата му.
— Какво мога да направя за вас, господине? — попита той на доста сносен психлоски.
Търл се огледа. Не се виждаха никакви машини. Всъщност не, там стърчеше опашката на малък пътнически самолет. Сигурно цялата техника е горе в планината. Вероятно дори не достигаше.
Погледна часовия. Търл беше опитен миньор и разбираше, че положително и хората са по-малко от необходимото. Всъщност това беше без значение. Все още имаше достатъчно живи работници.
Чудеше се как да се разбере с това животно. То се бе обърнало към него на психлоски, но съзнанието му отказваше да възприеме този факт, защото просто не можеше да повярва, че е възможно. Животните бяха прекалено глупави за такова нещо.
Започна да жестикулира с лапи, като описваше ръста и брадата на началника на животните. Изигра цяла пантомима, въртеше очи, сочеше към гърдите си и мястото до себе си. Да се разговаря с такава твар беше безкрайно трудно.
— Вероятно имате предвид Джони — каза часовият на чист психлоски.
Търл поклати разсеяно глава и тръгна. Налагаше се да изчака, докато отидат до мината и го докарат обратно със самолета. Вече имаше време и можеше да си го позволи.