С нарастващо удоволствие започна да си мисли колко свободен бе сега. Имаше възможност да ходи където си пожелае и да прави каквото си иска. Протегна се и тръгна. Наистина планетата беше гадна, но вече разполагаше с достатъчно свобода, за да действува. Усещаше, че невидимата преграда, която го ограничаваше, се е отдръпнала на хиляди километри от него.
Няколко коня пасяха на близката полянка. За да не скучае, започна да се упражнява в бързо вадене на пистолета. Изстрелите чупеха краката им един след друг. Цвиленето на ужасените и агонизиращи животни бе много приятно за слуха му. Чувствуваше се в по-добра форма отвсякога. Не пропускаше целта дори на двеста метра! Дойде ред на черния кон. Четири изстрела, четири попадения. Падналото животно вдигаше около себе си фонтани сняг. Какво цвилене! Прекрасно!
В цялата тази шумотевица едва успя да чуе зад гърба си гласа на Джони, но появата му не го изненада. Обърна се спокойно, зад стъклото на маската костните му устни се бяха изкривили в усмивка.
— Искаш ли да опиташ? — попита Търл и се престори, че му подава пистолета.
Джони посегна. Търл се разсмя гръмогласно и го пъхна обратно в колана си.
Джони отдавна го очакваше да се появи. Още от момента, когато чудовището напусна града, той разбра накъде се насочва, и долетя от мината. Търл не биваше да заподозре, че го следят, затова Джони имаше намерение да се забави още малко, но цвиленето на измъчваните коне бе непоносимо и реши да не изчаква повече.
Търл беше много променен, почти приличаше на онзи отпреди една година.
— Хайде да се поразходим — предложи психлосът.
С едва прикрит гняв Джони даде знак с ръка на един от шотландците, без Търл да го забележи, да отиде и да избави от агонията им мятащите се животни, като им пререже гърлата.
— Е, глупако — каза Търл, — виждам, че се справяш доста добре. Предполагам, че търсите втора каверна?
— Да — отговори Джони, като се мъчеше да потисне гнева си. — Все още не сме изкопали достатъчно злато.
Това беше само част от истината. Всъщност всичкото изкопано до момента съкровище се намираше в торбата му.
— Добре, добре — обади се Търл. — Трябва ли ви още техника? Имате ли нужда от нещо? Само кажи или направи списък на необходимите неща.
Джони не отговори нищо.
— Всъщност когато го приготвиш, можеш да го оставиш при вързопите пред клетката и аз веднага ще изпратя всичко. Естествено заявката трябва да бъде обозначена като „техника за обучение“.
— Добре — съгласи се Джони.
— А ако искаш да разговаряш лично с мен, светни с прожектора в прозореца на канцеларията ми. Три къси светвания и аз ще пристигна веднага. Разбра ли?
Джони потвърди, че всичко му е ясно. Обясни за непрекъснато възникващите проблеми при подемните операции.
— Попаднал си точно на човека, който може да ти помогне — каза важно Търл, като се удари с юмрук по гърдите. — Ако не знам нещо за миньорската работа, то е толкова маловажно, че не си заслужава да се знае!
Разсмя се високо. Търл наистина се е променил, помисли си Джони. Напрежението в него бе изчезнало.
Все още бяха в равнината и не се виждаха от лагера, защото хълмът ги скриваше.
— А сега да минем към по-сериозни въпроси — каза Търл. — На осемдесет и деветия ден трябва да ми доставиш всичкото злато. Тук, в тази сграда в стария град.
Извади от джоба си една снимка и му я показа. Върху постройката ясно личеше надпис „Монетен двор на Съединените щати“. Джони посегна да я вземе, но Търл я дръпна и му показа три други, направени от различен ъгъл. На тях се виждаха улицата и къщите от двете й страни.
— Запомни, на осемдесет и деветия ден. Два часа след залез слънце. Никой не трябва да те забележи. Приготвил съм една стая. Ще оставиш златото в нея.
Джони разглеждаше снимките. Очевидно Търл нямаше намерение да го заведе на мястото преди уречения час. Около сградата се виждаха някакви купчини, вероятно стари коли, а встрани една по-голяма — изоставен камион. Вратите изглеждаха стабилни и здраво заключени, но без съмнение Търл ги бе отварял.
— Имаш ли земеход с открита каросерия? — попита чудовището. — Не? Добре, ще ти дам.
Правеше впечатление начинът, по който даваше нарежданията си.
— А сега слушай внимателно. В уговорения час ще пристигнеш с още две животни. Нито едно повече. И ти лично. Кажи на останалите, че ще се върнеш на деветдесет и третия ден и ще им донесеш заплатите. От осемдесет и деветия ден до завръщането си ще трябва да изпълниш и някои други задачи. Ясно ли ти е? Ти лично, придружен само от две животни. Всички други чакат в миньорското селище. Разбрано?