Само няколко секунди по-късно Джони имитираше чуруликането на птичка — уговорения с Данълдийн сигнал. Не след дълго шотландецът се появи.
Както можеше да се предположи, при атаката на психлосите Монетният двор на САЩ е потърсил начин да евакуира съдържанието на сейфовете си.
ЗЛАТО! И то в какво количество!
Изключително тежките кюлчета бяха прекарали тук повече от хиляда години. Никой не ги бе открил, защото всички са смятали, че е най-обикновен танк.
Силно развълнувани, двамата мъже се опитваха да ги претеглят с ръце. Ентусиазмът им изведнаж помръкна.
— По-малко от една десета от тона — каза Данълдийн. — Достатъчно ли ще е за Търл?
Джони беше убеден в обратното. Дори за собствения му план нямаше да е достатъчно.
— Все пак парче хляб е повече от нищо — обади се Данълдийн.
Качиха седемдесетте килограма злато на самолета, покриха отново „танка“ с чимове и заличиха следите си по снега.
Вече разполагаха с около сто килограма злато.
Трябваше им тон.
Положението щеше да ги принуди дори да прибягнат до услугите на алхимията — легендата за възможността оловото да се превръща в злато. Така смяташе историкът. И наистина той прекара цялата нощ в безплодни опити да разреши този проблем.
Пасторът посети селото на Джони, за да предупреди хората за вероятността да им се наложи да дойдат в отбранителната база. Предаде на Джони много поздрави от леля Елен. Тя го била предупредила да внимава, когато обикаля всички тези непознати места. Джони усети, че пасторът не е безразличен към леля му, и тайничко в себе си му пожела успех.
Чувствуваха се много зле, защото нямаха възможност да предупредят и останалите хора на планетата.
Ако не успееха, човекът наистина щеше да изчезне.
8
Работата на смяната, застъпила в мината в края на осемдесет и шестия ден, започна както обикновено. Напоследък жилата все повече се стесняваше и като че ли пак щеше да изчезне. Предварително знаеха, че не могат да разчитат на голям успех, но въпреки това всеки безрезултатен ден им носеше голямо разочарование.
Данълдийн, вече напълно възстановен след аварията по време на земетресението, работеше с тежка къртачка. Беше плувнал в пот в тясната задушна галерия. Една капка се стече в окото му и за момент му се стори, че е цветна. Спря машината, за да види по-добре. Отново погледна пред себе си през облаците дим и бял прах. Същата картина продължаваше да танцува пред очите му.
Не, не беше видение!
Посред бялата кварцова жила едно малко кръгло петънце светеше в жълто.
Отново включи машината. Вибриращото й острие се впи дълбоко в минерала. Изключи я и се приближи до стената.
Стоеше като вцепенен. Изсвири силно, за да спре работата в галерията.
Сочеше нещо. Галерията се изпълни с викове на лудешка радост!
Това беше злато!
Най-сетне бяха попаднали на втора каверна!
Скоро след това радостта утихна и всички инструменти заработиха върху жилата.
На фона на белия кварц златото блестеше все по-силно.
Дежурният в лагера прие въодушевеното съобщение и само след няколко минути третата смяна им се притече на помощ.
В града ликуваха.
Всички шотландци, дори и двете възрастни вдовици, направиха жива верига до мината, за да прехвърлят безценния метал. Започна трескава работа — претегляха, пълнеха торбите с руда и ги товареха. По дяволите, това, че златото не беше съвсем чисто, нямаше никакво значение. В големите буци то се виждаше ясно във формата на спирали или като фина мрежа.
Преди залез слънце на осемдесет и осмия ден бяха изкопали цялата каверна.
Без кварца златото тежеше седемстотин и петдесет килограма.
Като се прибавеха и сто и четиридесетте килограма, които вече имаха, ставаха почти деветстотин.
Не беше един тон, но щеше да стигне.
Всичко се развиваше по плана!
Започнаха да смазват автоматите.
Пасторът се молеше за успеха им непрестанно и от все сърце. Никога досега залогът не е бил толкова голям.
9
Търл чакаше пред Монетния двор и се опитваше да прикрие възбудата си. Осемдесет и деветият ден настъпи. Слънцето залезе преди два часа. Тъмнината беше приятна, а още по-хубаво бе, че следващите три нощи щяха да са безлунни.